, ,

12 правила на мозъка и паметта – част II

Тук ще изброим още 6 изключителни важни правила на мозъка, които имат отношение към паметта ни, възприеманети на информация и към нас като отделни индивини.

       7. Спете добре, мислете добре – мозъкът е в постоянно състояние на напрежение между клетки и химични вещества, които се опитват да ни приспят, и клетки и химични вещества, които се опитват да ни държат будни. Невроните на мозъка ни развиват активна ритмична дейност, докато спим – може би повтаряйки онова, което сме учили през деня. Хората се различават по това от колко сън имат нужда и кога предпочитат да спят, но биологичната склонност към следобедна дрямка е универсална.  Загубата на сън засяга вниманието, работната памет, настроението, способността за логически разсъждения и даже моториката. Сънят от 22:00 – 02:00 e от изключително значение за пълноценната почивка.

 

Brain-Health-700x350

 

 

      8.Стресираните мозъци не учат по същия начин – отбранителната система на нашето тяло – отделянето на адреналин и кортизол – е създадена за незабавно реагиране на сериозна, но преминаваща опасност, например саблезъб тигър. Хроничният стрес, като например враждебност у дома, опасно нарушава регулацията на системата, създадена да се оправя с краткосрочни предизвикателства. В условията на хроничен стрес адреналинът издълбава по стените на кръвоносните съдове бразди, които могат да причинят инфаркт или инсулт, а кортизолът уврежда клетките на хипокампа, намалявайки рязко способността ни да учим и запомняме. Всъщност най-лошият тип стрес е усещането, че нямаме контрол над проблема – че сте безсилни.

 

stress

 

 

      9.Стимулирайте повече сетива – едно от основните правила, свързани със запаметяването. Ние поемаме информация за дадено събитие през сетивата си, превеждаме я в електрически сигнали (едни за зрението, слуха, обонянието и т.н.), разпръскваме тези сигнали до отделни части на мозъка и впоследствие реконструираме случилото се, възприемайки събитието като едно цяло. Сетивата ни са еволюирали да работят заедно – зрението да влияе върху слуха например, което означава, че най-добре усвояваме информация, като стимулираме няколко сетива наведнъж. Миризмите например имат необикновена сила да извикват спомени, вероятно защото обонятелните сигнали подминават таламуса и се насочват право към своите дестинации, сред които е и надзирателят на емоциите, известен като амигдала.

 

istockphoto_2307885_senses

 

 

      10. Зрението превъзхожда всички други сетива – зрението е най-доминантното ни сетиво, източващо половината от ресурсите на мозъка. Зрителният анализ, който извършваме, има множество стъпки. Ретината събира фотоните в малки потоци информация, един вид филми. Визуалният кортекс обработва тези потоци, като някои части от него регистрират движение, други – цвят и т.н. Накрая ние обединяваме тази информация наново, за да можем да видим.

 

sight

 

 

Най-добре учим и запомняме чрез картинки, а не чрез писани и изговаряни думи.Мъжките и женските мозъци са различни – жените са генетично по-сложни, т.к. активните X-хромозими в техните клетки са смесица от майчините и бащините. При мъжете всички X-хромозоми идват от майката, а Y-хромозомата (идваща от бащата) съдържа по-малко от 100 гена.  (X-хромозомата от своя страна съдържа повече от 1500)

Полът се определя от мъжа.

За създаването ни е необходимо 46 хромозома – това са нишки с ДНК, които съдържат информация. Нека да си ги представим като 46 тома на енциклопедия – 23 идват от жената, 23 идват от мъжа. Поне едната половина трябва да е X-хромозома (23 от томовете е необходимо да носят X-хромозомна информация) – в противен случай ще умрем.

Какво излиза? От майката получаваме 100 % жизненоважната X-хромозома, а от бащата има само 2 варианта и оттук се определя пола – да предаде X-хромозома, което означава – момиче, или да предаде Y-хромозома, което означава – момче.

Бащата е отговорен за пола. Съпругите на Хенри VIII биха били щастливи да знаят това – кралят екзекутирал една от тях, т.к. не можела да роди момче за наследник на трона. Всъщност обаче е трябвало да екзекутира себе си.

         11. Мъжките и женските мозъци се различават структурно и биохимично – мъжете имат по-голяма амигдала и отделят по-бързо серотонин – все още не знаем обаче как тези разлики влияят на поведението.

Мъжете и жените различно реагират на острия стрес: жените активират амигдалата в лявото полукълбо и запомнят емоционални подробности. Мъжете използват амигдалата в дясното полукълбо и запаметяват сърцевината на преживяването.

e

 

        12.Ние сме велики изследователи по природа. Бебетата са образец на това как учим – не чрез пасивни реакции спрямо обкръжаващата ни среда, а чрез активни тестове посредством наблюдение, хипотеза, експеримент и заключение.

 

6149115613_f923ae2989_z

 

 

Този научен подход в възможен благодарение на конкретни части на мозъка. Десният префронтален кортекс търси грешки в хипотезите ни („Съблезъбият тигър не е безобиден“), а една съседна област ни подсказва да променим поведението си. („Бягай!“). Ние можем да разпознаваме и имитираме поведението на другите, благодарение на „огледални неврони“, разпръснати из мозъка.

Необходимо e да изследваме и да се учим постоянно – мозъкът ни има нужда от това!

 Андрей Илиев

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар