,

Винаги има друг начин

help

В един сънен пролетен следобед, влакът потракваше през предградията на Токио. Вагонът ни бе сравнително празен — няколко домакини с децата си, няколко възрастни хора, тръгнали на пазар. Гледах разсеяно еднообразните къщи и напрашените огради от жив плет. На една от гарите вратите се отвориха и внезапно следобедната тишина бе нарушена от мъж, който яростно закрещя неразбираеми ругатни. С олюляваща се походка, мъжът влезе в нашия вагон. Носеше работни дрехи и беше едър, пиян и мръсен. Като крещеше, той замахна към жена с бебе на ръце. От удара тя се завъртя и полетя право в ръцете на възрастна двойка. Истинско чудо беше, че бебето остана невредимо. Ужасена, двойката скочи и се сви в другия край на вагона. Работникът вдигна крак, за да ритне отзад старицата, но преди да успее, тя избяга на безопасно място. Това така разяри пияния, че той сграбчи металния стълб в центъра на вагона и се опита да го изтръгне от скобата. Една от ръцете му беше срязана и кървеше. Влакът ряжо намали и пътниците замръзнаха от уплаха. Аз станах. Тогава, преди около двадесет години, бях млад и физически доста здрав. През изминалите три години, бях тренирал айкидо по осем часа почти всеки ден. Мислех, че съм много силен. Бедата беше, че бойните ми умения не бяха изпитани в действителни схватки. Като изучаващи айкидо ни беше забранено да се бием.

— Айкидо— повтаряше постоянно учителят ми, — е изкуството на помирението. Онзи, който има нагласата да се бие, е скъсал връзката си с вселената. Ако се опитате да доминирате над хората, вие вече сте победени. Учим се да решаваме конфликти, а не да ги предизвикваме.

Вслушвах се в думите му и истински се опитвах да ги следвам. Стигах до там дори, че пресичах улицата, за да избягна невръстните безделници, които се мотаеха около спирките на влаковете. Моето въздържание ме издигаше в собствените ми очи. Чувствах се едновременно силен и благочестив. В сърцето си, обаче, копнеех да ми се удаде възможност да спася невинни, като накажа виновните. „Ето това е моят шанс!, — казах си аз и се изправих на крака.

— Хората са в опасност. Ако не се намеся бързо, вероятно някой ще пострада.

Като ме видя да ставам, пияният съзря в това възможност да излее яростта си.

— Аха! — изръмжа той. — Чужденец! Имаш нужда от урок по японско възпитание!

Хванах се леко за дръжката над главата ми и едва го погледнах, изразявайки отвращение и пренебрежение. Имах намерение да разкъсам този глупак, но той трябваше да направи първото движение. Исках да полудее, затова свих устни и му изпратих нагла целувка.

— Е, добре! — ижрещя той. — Сега ще получиш нагледен урок! — и се приведе, готов да се втурне към мен.

Част от секундата, преди той да тръгне, някой извика:

— Ей!

Викът беше пронизителен. Спомням си странната радост, ликуващите нотки, които звучаха в него — сякаш с някой приятел старателно сте търсили нещо, и той внезапно се е спънал в него.

— Ей!

Обърнах се наляво. Пияният се завъртя надясно. Двамата се втренчихме в един дребен възрастен японец. Трябва да беше доста над седемдесет, но изглеждаше безупречно в своето кимоно. Той изобщо не ми обърна внимание, но затова пък се усмихна приятелски на работника, сякаш искаше да сподели с него някаква важна и приятна новина.

— Ела тук — каза старецът на местното наречие, кимвайки към пияния.

— Ела тук да ми разкажеш.

Той леко помаха с ръка. Едрият мъж тръгна натам, сякаш теглен от невидимо въже. Застана войнствено настроен пред стария господин и заръмжа, като надвикваше потракването на колелата.

— Защо, по дяволите, трябва да говоря с теб?

Сега пияният беше с гръб към мен. Ако лакътят му помръднеше и с милиметър, щях да го просна на земята. Старецът продължи да се усмихва на работника.

— Какво си си пийнал? — попита той, а очите му проблясваха закачливо.

— Пих саке — измуча работникът, — но това не е твоя работа!

И към стареца захвърчаха слюнки.

— Ами, много хубаво — каза старецът, — направо чудесно! Да ти кажа право, и аз обичам саке. Всяка вечер ние с жена ми, тя е на 76 години, стопляме бутилчица саке и сядаме на старата дървена пейка в градината. Гледаме как слънцето залязва и как се развива нашата слива. Прадядо ми е посадил това дърво и ние се притесняваме дали то ще се оправи след мразовитите бури през зимата. Дървото се възстанови по-бързо, отколкото очаквах, въпреки че почвата никак не е добра. Доставя ни удоволствие да изнесем сакето навън и да се порадваме на вечерта. Дори когато вали дъжд!

Той вдигна поглед към работника, а очите му блестяха. Докато пияният се опитваше да вникне в думите на стареца, чертите на лицето му започнаха да омекват. Юмруците му бавно се отпуснаха.

— Ех! — каза той. — Аз също обичам сливите —и гласът му заглъхна.

— Да — каза старецът с усмивка, — сигурен съм, че имаш чудесна съпруга.

— Не — отвърна работникът. — Тя умря.

И съвсем тихо, като се поклащаше от движението на влака, едрият мъж започна да хълца.

— Нямам жена, нямам дом, нямам работа. Така се срамувам от самия себе си.

Сълзите се стичаха по бузите му, тялото му се затресе в пристъп на отчаяние. Стоях там, готов „да се бия за справедливостта“, опиянен от младежката си невинност, но внезапно се почувствах по-мръсен и от работника. Влакът пристигна на моята спирка. Когато вратата се отвори, чух старецът да цъка с език съчувствено.

— Ей-й-й — каза той, — положението наистина е много лошо. Седни и ми разкажи всичко.

За последен път хвърлих поглед натам. Работникът се бе проснал на седалката, положил глава в скута на стареца, който нежно галеше мръсната, сплъстена коса. Когато влакът потегли, седнах на една пейка на гарата. Онова, което исках да постигна със сила, беше направено с топли думи. Току-що бях видял айкидо в действие, а неговата същност беше любовта. Трябваше да се упражнявам в това изкуство с напълно различна нагласа на духа. Щеше да мине дълго време, преди да бъда в състояние да говоря по въпроса как трябва да се решават конфликтите.

Тери Добсън

 

, ,

12 правила на мозъка и паметта – част II

Тук ще изброим още 6 изключителни важни правила на мозъка, които имат отношение към паметта ни, възприеманети на информация и към нас като отделни индивини.

       7. Спете добре, мислете добре – мозъкът е в постоянно състояние на напрежение между клетки и химични вещества, които се опитват да ни приспят, и клетки и химични вещества, които се опитват да ни държат будни. Невроните на мозъка ни развиват активна ритмична дейност, докато спим – може би повтаряйки онова, което сме учили през деня. Хората се различават по това от колко сън имат нужда и кога предпочитат да спят, но биологичната склонност към следобедна дрямка е универсална.  Загубата на сън засяга вниманието, работната памет, настроението, способността за логически разсъждения и даже моториката. Сънят от 22:00 – 02:00 e от изключително значение за пълноценната почивка.

 

Brain-Health-700x350

 

 

      8.Стресираните мозъци не учат по същия начин – отбранителната система на нашето тяло – отделянето на адреналин и кортизол – е създадена за незабавно реагиране на сериозна, но преминаваща опасност, например саблезъб тигър. Хроничният стрес, като например враждебност у дома, опасно нарушава регулацията на системата, създадена да се оправя с краткосрочни предизвикателства. В условията на хроничен стрес адреналинът издълбава по стените на кръвоносните съдове бразди, които могат да причинят инфаркт или инсулт, а кортизолът уврежда клетките на хипокампа, намалявайки рязко способността ни да учим и запомняме. Всъщност най-лошият тип стрес е усещането, че нямаме контрол над проблема – че сте безсилни.

 

stress

 

 

      9.Стимулирайте повече сетива – едно от основните правила, свързани със запаметяването. Ние поемаме информация за дадено събитие през сетивата си, превеждаме я в електрически сигнали (едни за зрението, слуха, обонянието и т.н.), разпръскваме тези сигнали до отделни части на мозъка и впоследствие реконструираме случилото се, възприемайки събитието като едно цяло. Сетивата ни са еволюирали да работят заедно – зрението да влияе върху слуха например, което означава, че най-добре усвояваме информация, като стимулираме няколко сетива наведнъж. Миризмите например имат необикновена сила да извикват спомени, вероятно защото обонятелните сигнали подминават таламуса и се насочват право към своите дестинации, сред които е и надзирателят на емоциите, известен като амигдала.

 

istockphoto_2307885_senses

 

 

      10. Зрението превъзхожда всички други сетива – зрението е най-доминантното ни сетиво, източващо половината от ресурсите на мозъка. Зрителният анализ, който извършваме, има множество стъпки. Ретината събира фотоните в малки потоци информация, един вид филми. Визуалният кортекс обработва тези потоци, като някои части от него регистрират движение, други – цвят и т.н. Накрая ние обединяваме тази информация наново, за да можем да видим.

 

sight

 

 

Най-добре учим и запомняме чрез картинки, а не чрез писани и изговаряни думи.Мъжките и женските мозъци са различни – жените са генетично по-сложни, т.к. активните X-хромозими в техните клетки са смесица от майчините и бащините. При мъжете всички X-хромозоми идват от майката, а Y-хромозомата (идваща от бащата) съдържа по-малко от 100 гена.  (X-хромозомата от своя страна съдържа повече от 1500)

Полът се определя от мъжа.

За създаването ни е необходимо 46 хромозома – това са нишки с ДНК, които съдържат информация. Нека да си ги представим като 46 тома на енциклопедия – 23 идват от жената, 23 идват от мъжа. Поне едната половина трябва да е X-хромозома (23 от томовете е необходимо да носят X-хромозомна информация) – в противен случай ще умрем.

Какво излиза? От майката получаваме 100 % жизненоважната X-хромозома, а от бащата има само 2 варианта и оттук се определя пола – да предаде X-хромозома, което означава – момиче, или да предаде Y-хромозома, което означава – момче.

Бащата е отговорен за пола. Съпругите на Хенри VIII биха били щастливи да знаят това – кралят екзекутирал една от тях, т.к. не можела да роди момче за наследник на трона. Всъщност обаче е трябвало да екзекутира себе си.

         11. Мъжките и женските мозъци се различават структурно и биохимично – мъжете имат по-голяма амигдала и отделят по-бързо серотонин – все още не знаем обаче как тези разлики влияят на поведението.

Мъжете и жените различно реагират на острия стрес: жените активират амигдалата в лявото полукълбо и запомнят емоционални подробности. Мъжете използват амигдалата в дясното полукълбо и запаметяват сърцевината на преживяването.

e

 

        12.Ние сме велики изследователи по природа. Бебетата са образец на това как учим – не чрез пасивни реакции спрямо обкръжаващата ни среда, а чрез активни тестове посредством наблюдение, хипотеза, експеримент и заключение.

 

6149115613_f923ae2989_z

 

 

Този научен подход в възможен благодарение на конкретни части на мозъка. Десният префронтален кортекс търси грешки в хипотезите ни („Съблезъбият тигър не е безобиден“), а една съседна област ни подсказва да променим поведението си. („Бягай!“). Ние можем да разпознаваме и имитираме поведението на другите, благодарение на „огледални неврони“, разпръснати из мозъка.

Необходимо e да изследваме и да се учим постоянно – мозъкът ни има нужда от това!

 Андрей Илиев

 

,

Помогни поне на една

seastar001

 

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял въвводата. Отново и отново той запращал нещо в океана.

Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал въвводата.

Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:

—        Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш…

—        Хвърлям морските звезди обратно в океана.

Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна въвводата, ще умрат тук от недостиг на кислород.

—        Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, —но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са.Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотициплажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?

Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:

— Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд

,

6 правила на мозъка и паметта

 

В рамките на 2 статии ще представим 12 правила, които сме научили за това как работи мозъкът. Подредбата е предложена от д-р Джон Медина – приложен молекулярен биолог, фокусиран върху особеностите на развитието на човешкия мозък. Той нарича тези   правила: „правила на мисленето.“

Molecular Thoughts

  1. Физическите упражнения развиват силата на мозъка – мозъците са били създадени, за да ходим по 12 мили на ден. Ето защо, ако искаме да подобрим мисловните си способности е необходимо да се движим. Физическите упражнения вкарват в мозъка кислород, който набавя глюкоза – източник на енергия. Някои компании вече инсталират бягащи пътеки и насърчават служителите да правят сутрешна и следобедна физкултурна пауза – това спомага за проясняване на ума и за по-добра концентрацията, а от това се подобрява поразително способността за решаване на проблеми, флуидността интелигентност и паметта – замислете се върху тези факти – дали пък да не промените нещо в ежедневието си?
  2. Човешкият мозък също е обект на еволюция – в началото сме започнали с „гущеровия мозък“, който е отговарял за дишането, впоследствие сме прибавили мозък като на котка, и накрая сме увенчали тези двата с тънък пласт желирана маса, известна като кортекс – третият и най-мощен „човешки“ мозък. Еволюирането на мозъка ни зависи от начина ни на живот и средата, в която живеем.
  3. Невротрансмисията във всеки мозък е различна – без значение дали изучаваме пеленачета или тенейджъри, различните зони в мозъците на различните индивиди се развиват с различна скорост. Доктор Хауард Гарднър – психолог, писател, образователен деец и родоначалник на т.нар. „Движение за множествена интелигентност“ има смелостта на изкаже, че компетентността на човешкия мозък е прекалено многостранна, за да се сведе до опростени числени измерители. Той отхвърля идеята за IQ-тестовете и се опитва да редифинира въпроса за човешките интелектуални умения. Гарднър смята, че е проследил поне седем категории интелигентност – вербална/лингвистична, музикална/ритмическа, логическа/математическа, пространствена, телесна/кинестетическа, интерперсонална и интраперсонална. Няма двама души, които да съхраняват една и съща информация по един и същи начин и на едно и също място.
  4. Хората не обръщат внимание на скучни неща – мозъкът фокусира вниманието само върху едно нещо в даден момент – многозадачността е изключена. Извличаме предимно значенията на събитията, отколкото да запаметяваме детайли. Колкото по-интересно е представен даден факт – толкова по-запомнящ се е той. Емоционалната въбуда помага на мозъка да учи. Ето защо на всеки 10 минути след започването на лекция/беседа е желатено да се възвръща вниманието, като се разказват кратки истории и събития, богати на емоции.
  5. Повтарайте, за да запомните – това е едно от най-подценяваните правила и наистина е жалко, че го пропускаме. Повтарянето като процес не изисква толкова много време, а резултатите са изключително и само в наша полза. Мозъкът има множество видове паметни системи. Един от видовете следва 4 стъпки на обработка:
  • Кодиране
  • Съхраняване
  • Извличане
  • Забравяне

Повечето събития, по които се съди дали нещо ще бъде научено и запомнено, се случват през първите няколко секунди от ученето. Споменът ще бъде толкова по-силен, колкото по-детайлно го кодираме в първите моменти. Можете да подобрите шансовете си да си спомните нещо, ако възпроизведете онази обкръжаваща среда, при която за първи път сте минавали през информацията и сте я вкарали в мозъка си. (Относно важността на средата при учене и запаметяване ще поместим отделна статия )

  1. Помнете да повтаряте  – повечето спомени изчезват в рамките на минути, но онези, които прескочат периода на крехкост, укрепват с времето. Дългосрочните спомени се формират в процеса на двустранен разговор между хипокампа и кортекса. Докато споменът не се фиксира в кортекса, фактът не е запаметен. Нашите мозъци  ни дават само приблизителен поглед върху реалността , защото смесват новото знание с минали спомени и ги съхраняват заедно като едно. Ключът към това да направим дългосрочната памет по-надеждна е като й подаваме новата информация постепенно и я повтаряме на определени интервали от време. Проучване при обучаващи показва, че за да се настани дадена информация в кортекса е необходимо да бъде повторена 5 пъти в рамките на 3 месеца. Първите 2 пъти в рамките на един ден – вечер преди лягане и сутрин непосредствено след ставане, в края на седмицата, в края на месеца и в края на 3-тия месец. Опитайте!

kvalifikacia.bg

 

, ,

Стипендии за конкурс по оперно пеене “Santa cecilia opera studio”

cass_business_school_mba_scholarship_winner_announced

Целта на конкурса е да предложи на двама млади и обещаващи български певци професионално обучение по оперно пеене в Рим в рамките на програмата за високо усъвършенстване “SantaCeciliaOperaStudio”, като старт в професионалната им кариера.

Учебният процес е на два етапа  –  всеки  продължава 6 седмици. По време на двете сесии стипендиантите ще могат да развият своите технически и интерпретационни способности чрез индивидуални програми с тясноспециализирана насоченост.

Селекцията ще се извърши  в две фази:

  • предварителен кръг – чрез изпращането на видео запис;
  • финален кръг – прослушване, предвидено за 15 октомври 2014 г.

Срок за изпратящане молбите  за участие  – не по-късно от 29 септември 2014 включително.

Необходоми и да се  приложи:
  • линк с видеозапис от изпълнението на две арии от оперния репертоар.

Комисията ще определи 10 кандидата, които ще бъдат поканени на финалния кръг – прослушване в София. Първите двама от тях ще спечелят стипендиите „Борис Христов” за участие в програмата за високо усъвършенстване “SantaCeciliaOperaStudio” в Рим.

Какво включва стипендията

  • изплащане на сумата от 900 Евро на човек за всеки от двата периода на обучение.
  • безплатно участие в курсовете “SantaCeciliaOperaStudio”.
  • безплатно настаняване, ползване на зали и библиотека в Българския Културен Институт  – Рим

Изисквания:

  • Българско гражданство ( също и за живеещите в чужбина)
  • Притежание на диплома по оперно пеене от Консерватория или такава издадена от еквивалентна институция еквивалентна.
  •  Възраст не повече от 30 години към датата на крайния срок за подаване на документите.

*Комисията може да допусне до прослушване и кандидати, които, макар и да имат по-ниска степен на образование, са посочили в своето СV висок творчески профил или признати вокални и музикални качества.

Програма на прослушванията

Предварителен кръг (чрез изпращане на видео запис):

  • две арии от оперния репертоар по избор на кандидата

Финален кръг (на живо)

  • две арии от оперния репертоар по избор на кандидата, различни от тези представени в Предварителния кръг.

Комисията по свой избор може да поиска изпълняването на част или на цялата програма за изпита; може също така да поиска изпълнението на част от програмата, представена в Предварителния кръг.

Решението на Комисията е окончателно и неоспоримо.

Начин на кандидатстване:

Изпращане на молбите до секретариата на учебната служба на Национална Академия Санта Чечилия не по-късно от 29 септември 2014, попълвайки съответната форма за записване, публикувана в сайта:

http://www.santacecilia.it/alta_formazione/index.html

  • Артистична автобиография с посочен репертоар;
  •  Фотокопие на паспорт или лична карта.

Горепосочените документи трябва да бъдат подготвени на английски или италиански език.

Резултатите от предварителната селекция ще бъдат съобщени чрез e-mailдо 3 октомври 2014.

Прослушванията ще се проведат в София на 15 октомври 2014.

Сесии на Santa Cecilia Opera Studio в Рим, Италия:

Първа сесия: 27 октомври – 5 декември 2014

Втора сесия: 27 април -7 юни 2015.

,

Каква по-добра мотивация от мисълта: „Да, ти можеш!“

8200049278_cd27c18605_z

Опитът не е това, което се случва на един

 човек, а онова, което той успява да направи

 с нещата, които му се случват.

ОлдъсХъксли

 

Какво следва, ако на четиридесет и шест години при ужасяваща катастрофа с мотоциклет си бил обгорен така, че да не могат да те разпознаят, а четири години по-късно при самолетна катастрофа си бил парализиран от кръста надолу?

Тогава можете ли и да си помислите дори, че ще станете милионер, уважаван обществен оратор, щастлив младоженец и про-цъфтяващ бизнесмен?

Можете ли да си представите, че в това състояние ще карате сал в бурно море?

Ще се гмуркате в небето?

Ще се кандидатирате за политическа служба?

У. Митчел е прави всички тези неща — повече дори, — след два ужасни инцидента, нашарили лицето му с парчета разноцветна кожа, оставили ръцете му без пръсти, а краката му — тънки и неподвижни — в инвалиден стол.

След катастрофата с мотоциклет Митчел трябвало да изтърпи шестнадесет операции, тъй като повече от 65% от тялото му било обгорено, не можел да вдигне дори вилица, да набере телефонен номер или да отиде до тоалетната без чужда помощ. Но Митчел, бивш моряк, никога не вярвал, че е победен.

—        Аз отговарям за моя кораб— казал той —Всичко зависи от мен. Мога да  си изберама – да приема тази ситуация като неуспех или като отправна точка.

Шест месеца по-късно той отново пилотирал самолет.

Митчел си купил къща във Викториански стил в Колорадо, недвижими имоти, самолет и бар. По-късно, заедно с двама свои приятели, основал компания за производство на печки за дърва и тя се разраснала и станала втора по-големина и по брой на работните места във Върмонт.

Четири години след инцидента с мотоциклета самолетът, управляван от Митчел, се разбил на пистата по време на излитане и тъй като бил поразен дванадесетият прешлен на гръбначния му стълб, Митчел бил парализиран завинаги от кръста надолу.

—        Чудех се, какво, по дяволите, става с мен. Какво бях направил, за да заслужа това?

Несломим, Митчел работел ден и нощ, за да спечели колкото е възможно по-голяма независимост. Избрали го за кмет на Крестид Бат, Колорадо, за да спаси града от изграждането на мина за добиване на минерали, която би разрушила неговата красота и околната му среда. По-късно Митчел се кандидатирал за Конгреса, като превърнал странния си външен вид в свое предимство с лозунги като:

„Не избирайте поредното красиво лице“.

Независимо от шокиращия си външен вид и физическия недъг, Митчел започнал да плава със сал в бурно море, влюбил се и се оженил, получил мастърска степен по обществена администрация и продължил да лети, да участва активно в движението за защита на околната среда и да говори пред публика.

Непоклатимото положително мислене на Митчел станало причина да бъде поканен като гост в шоуто „Днес“ и в програмата „Добро утро, Америка“, а  „Тайм“, „Ню Йорк Таймс“ и други издания публикували статии, посветени на него.

—        Преди да се парализирам, имаше десет хиляди неща, които можех да правя — казал Митчел.

— Сега те са девет хиляди. Мога или да се боря за хилядата,които загубих, или да се съсредоточа върху останалите девет хиляди. Казвам на хората, че съм преживял две тежки сътресения през живота си. Но ако човек не ги използва като извинение, за да се откаже,тогава може би някои от преживяванията, които ви дърпат назад, могат да бъдат разгледани в друга светлина. Можете да отстъпите назад, да погледнете нещата от по-широк ъгъл и ще имате шанса дакажете:

—        Може би, това не е чак такава голяма загуба, в края на краищата.

Помнете: не е важнокакво ви случва, а как вие го приемате.

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен

,

Новата безплатна платформа – slujitel.bg

bulgaria

Бихме искали да Ви представим една нова и иновативна платформа – slujitel.bg.

Тя е в услуга на всички хора, които:

  • усилено търсят работа ;
  • имат такава, но с тенденцията да бъде сменена;
  • са отворени към нови възможности за кариерно развитие;

Вече фирмите могат да ви открият, да се свързват с вас, да ви канят на интервюта и да ви предлагат своите условия на работа.

Как работи платформата?

Регистрирате се в www.slujitel.bg , попълвате информация за вашата квалификация, отбелязвате сферата/дейността, в която попадате, помествате CV със снимка и споделяте за вашата мотивация и интереси. Тази информация се запазва в базата данни  slujitel.bg и до нея имат достъп всички работодатели в България.

Хубавото е, че информацията ви се пази в slujitel.bg и във всеки един момент заинтересовани фирми могат да се свържат и да ви предложат работа.

Фирмите от своя страна могат да направят търсенето по определени критерии и да поканят на интервю тези от вас, които отговарят на условията и изискванията им.

Регистрацията отнема само няколко минутки, като в допълнение платформата се отличава с  лесна навигация,  опростено меню, ясни и точно изразени цели.

Благодарение на платформата slujitel.bg вече работата те намира!

kvalifikacia.bg

 

,

Ако започвах живота си отначало

Разговорите с възрастни хора и с безнадеждно болни показват, че те съжаляват не за нещата, които са направили, а по-скоро за онова, което са пропуснали да направят.

rainbow

  • Бих си позволила да греша повече следващия път.
  • Бих живяла по-спокойно.
  • Бих постъпвала по-глупаво, отколкото този път.
  • Бих вземала на сериозно по-малко неща.
  • Бих разчитала повече на късмета си.
  • Бих пътувала повече.
  • Бих изкачила повече планини и преплувала повечереки.
  • Бих яла повече сладолед и по-малко фасул.
  • Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
  • Сигурно сте разбрали, че съм от хората, които живеят разумно и здравословно — ден след ден, час след час.
  • Да, преживяла съм своите звездни мигове. Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти. Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго. Само мигове. Един след друг, вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
  • Бях от хората, които никъде не тръгваха без термометър, грейка, дъждобран и парашут. Ако можех да започна всичко отначало, следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
  • Ако можех да започна живота си отново, бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
  • Бих танцувала повече.
  • Бих се возила на повече въртележки.
  • Бих набрала повече маргаритки.

Надин Стеър (85-годишна)

Пилешка супа за душата

, ,

Как помним информацията според начина, по който сме я възприели?

Данните са приблизителни и обобщават в най-общ план резултатите от проведени изследвания на обучаващи се ученици и студенти.

1899869_10150388498969949_1659823002_n

Ето какви резултати са изведени:

  • помним само 10 % от информацията, която сме прочели – това изисква при четене  да си водим записки, да систематизираме информацията по важност и да отделяме ключовите моменти като ги структурираме по начин, който ни позволява да ги запомним. (Мисловни карти, Верижни асоциации, Мнемотехники и т.н.)
  • помним 20 % от информацията, която сме чули – слухът като сетиво отстъпва на зрението, що се отнася до ефективността при възприемането на информацията.
  • помним 30 % от информацията, която сме видели – изключително важно е при запаметяването на информация да присъства картинно изображение или да изградим картина (затова как да изграждаме картина и  как да подхождаме предстои да поместим информация в отделни статии)
  • помним 50 % от информацията, която сме чули и видели – Синестезия (от гръцки syn„заедно“ и aishesis, усещане) – когато във възприемането на информацията  включим 2 или повече сетива , % запаметена информация нараства.
  • помним 70 % от информацията, когато сме участвали в събеседване и сме дискутирали по дадена тема с други. Участието под формата на игра, дискусия или задача ни позволява да изразим позиция или лично отношение към факт. Вложените емоции и страсти спомагат за дългосрочното запаметяване на информацията.
  • помним 80% от информацията, която е от личен опит – т.е. имали сме възможността, чрез целенасочени действия, да се уверим в истинността на факта. Опитът в това отношение е неоценим. Разбира се не можем да се уверим за всичко чрез лична  проверка, но, при подобна възможност, резултатите са повече от задоволителни.
  • помним 90 % от информацията, която ни се налага да обясним, преподадем, изнесем под формата на презентация на други хора. В процеса на усвояване на информацията можем да повдигаме въпроса доколко можем да преподадем тази информация на наши близки, приятели, съученици. Можем да опитаме – така ще разберем каква част от информацията е разбрана и усвоена.

Важно е все пак да се отбележи, че всеки човек е различен, има различни умения и способности и възприема инормацията по-различен начин. Точно поради този факт процентите, изнесени по-горе, могат да варират, но съоотношението. що се отнася до ефектвивността и % запаметена информация,  остава непроменено.

 Андрей Илиев

 

,

Какъв е вашият списък на мечтите?

Споделяме ви тази история от книгата „Пилешка супа за душата“ с цел да ви мотивира и вдъхнови да създадете ваш списък на мечтите…

tocando el sol en la playa

 

Още една отметка в списъка

Един дъждовен следобед едно вдъхновено петнадесетгодишно момче на име Джон Годард седна на кухненската маса в Лос Анджелис и написа най-отгоре на един жълт бележник четири думи: „Мечтите на живота ми“.

Под това заглавие той изреди 127 цели. Оттогава досега е изпълнил 108 от тях. Погледнете списъка с целите на Годард, представен по-долу. Това не са нито прости, нито лесни цели. Те включват катерене на най-високите планини в света, изследване на огромни речни пътища, пробягване на една миля за пет минути, прочитане на съчиненията на Шекспир и цялата „Енциклопедия Британика“.

Да изследвам:
√ 1. Река Нил
√ 2. Река Амазонка
√ 3. Река Конго
√ 4. Река Колорадо
5. Река Янфъ В Китай
6. Река Нигер
7. Река Ориноко, Венецуела
√ 8. Рио Коко, Никарагуа

Да изуча примитивната култура в:

√ 9. Конго
√ 10. НоВаГВинея
√ 11. Бразилия
√ 12. Борнео
√ 13. Судан (Там Джон едва не е бил погребан жив, при една пясъчна буря)
√ 14. Австралия
√ 15. Кения
√ 16. Филипините
√ 17. Танганайка (сега Танзания)
√ 18. Етиопия
√ 19. Нигерия
√ 20. Аляска

Да изкатеря:

21. Връх Еверест
22. Връх Аконкагуа, Аржентина
23. Връх МакКинли
√ 24. Връх Хуаскаран, Перу
√ 25. Връх Килиманджаро
√ 26. Връх Арарат, Турция
√ 27. Връх Кения
28. Връх Кук, Нова Зеландия
√ 29. Връх Попокатепетл, Мексико
√ 30. Матерхорн
√ 31. Връх Райнер
√ 32. Планината Фуджи
√ 33. Везувий
√ 34. Бромо, ЯВа
√ 35. Гранд Тетонс
√ 36. Болди, Калифорния
√ 37. Да направя кариера в лекарствата и изследванията (Изследвал е лечебните средства и начини за лекуване на заболяванията сред примитивните племена).
38. Да посетя всички страни в света (Остават още 30)
√ 39. Да опозная индианците навахо и хопи
√ 40. Да се науча да карам самолет
√ 41. Да яздя кон на Парада на розите

Да фотографирам:

√ 42. Водопада Игуасу, Бразилия
√ 43. Водопада Виктория, Родезия (Преследван е от африкански глиган, докато снимал)
√ 44. Водопада Съдърланд, Нова Зеландия
√ 45. Водопада Йосемити
√ 46. Водопада Ниагара
√ 47. Да мина по стъпките на Марко Поло и Александър Велики
Да изследвам подводния свят на:

√ 48. Кораловите рифове на Флорида
√ 49. Големия бариерен риф, Австралия (фотографирал една 150-килограмова мида)
√ 50. Червено море
√ 51. Островите фиджи
√ 52. Бахамските острови
√ 53. Да изследвам тресавищата Окифеноки и Евърглейдз

Да посетя:

54. Северния и Южния полюс
√ 55. Великата китайска стена
√ 56. Панамския и Суецкия канал
√ 57. Великденските острови
√ 58. Островите Галапагос
√ 59. Ватикана (Видял папата)
√ 60. Тадж Махал
√ 61. Айфеловата кула
√ 62. Блу Грото
√ 63. Тауър, Лондон
√ 64. Наклонената кула в Пиза
√ 65. Свещения избор на Чичен-Ица, Мексико
√ 66. Да изкатеря Айерс Рок В Австралия
67. Да проследя течението на река Йордан от Галилейско море до Мъртво море

Да плувам в:

√ 68. Езерото Виктория
√ 69. Езерото Сюпириър
√ 70. Езерото Танганайка
√ 71. Езерото Титикака, Южна Америка
√ 72. Езерото Никарагуа

Да постигна:

√ 73. Да стана Ийгъл скаут
√ 74. Да се потопя с подводница
√ 75. Да се приземя на самолетоносач и да излетя оттам
√ 76. Да летя с дирижабъл, балон с горещ въздух и безмоторен самолет
√ 77. Да яздя слон, камила, щраус и мустанг
√ 78. Да се гмуркам без екип до дванадесет метра и да остана под вода две и половина минути
√ 79. Да хвана петкилограмов рак и двадесет и пет сантиметров морски охлюв
√ 80. Да свиря на флейта и цигулка
√ 81. Да пиша на машина по петдесет думи в минута
√ 82. Да скоча с парашут
√ 83. Да се науча да карам ски — във вода и на сняг
√ 84. Да участвам в църковна мисия
√ 85. Да мина по стъпките на Джон Мюър*
√ 86. Да изследвам лечебни средства и да взема полезните.
√ 87. Да снимам в естествена среда слон, лъв, носорог, леопард, бизон и кит
√ 88. Да се науча да се фехтувам
√ 89. Да науча джиу-джицу
√ 90. Да водя курс в колеж
√ 91. Да наблюдавам церемония за кремиране в Бали
√ 92. Да изследвам морското дъно
93. Да участвам във филм за Тарзан (Сега той смята това за неподходяща детска мечта)
94. Да имам кон, шимпанзе, чита**, оцелот и койот (Остава да си вземе шимпанзе или чита)
95. Да стана радиолюбител

√ 96. Да си направя телескоп
√ 97. Да напиша книга (За пътуването по Нил)
√ 98. Да публикувам статия в списанието „Нешънъл джиографик“
√ 99. Да скоча метър и петдесет на висок скок
√ 100. Дълъг скок — четири метра и половина
√ 101. Да пробягам една миля за пет минути
√ 102. Да тежа без дрехи осемдесет и два килограма и половина (Все още е толкова)
√ 103. Да изпълнявам двеста коремни преси и дваде¬сет лицеви опори
√ 104. Да науча френски, испански и арабски
√ 105. Да изуча драконовите гущери на остров Комодо (Лодката му се разбива на тридесет и два километра от острова)
√ 106. Да посетя родното място на дядо Соренсон в Дания
√ 107. Да посетя родното място на дядо Годард в Англия
√ 108. Да пътувам на товарен кораб като моряк
109. Да прочета цялата „Енциклопедия Британика“ (Прочел е значителна част от всеки том)
√ 110. Да прочета Библията от кора до кора
√ 111. Да прочета произведенията на Шекспир, Платон, Аристотел, Дикенс, Торо, По, Русо, Бейкън, Хемингуей, Твен, Бъроуз, Конрад, Талмидж, Толстой, Лонгфелоу, Кийтс, Уитиър и Емерсън (Не всичките произведения на всеки от тях)
√ 112. Да се запозная с композициите на Бах, Бетовен, Дебюси, Ибер, Менделсон, Лало, Римски-Корсаков, Респиги, Лист, РахманиноВ, Стравински, Тох, Чайковски, Верди
√ 113. Да мога да използвам спокойно самолет, мотоциклет, трактор, сърф, пуижа, пистолет, кану, микроскоп, футболна и баскетболна топка, лък и стрела, ласо и бумеранг

√ 114. Да композирам музика

√ 115. Да свиря на пиано „Лунна светлина“
√ 116. Да гледам нестинари (в Бали и Суринам)
√ 117. Да издоя отровна змия (Ухапан от Диамантен гръб по време на серия от снимки)
√ 118. Да запаля кибритена клечка с 22 калибро ва пушка
√ 119. Да посетя филмово студио
√ 120. Да се изкача по Хеопсо ата пирамида
√ 121. Да стана член на Клуба на изследователите и Клуба на любителите на приключения
√ 122. Да се науча да играя поло
√ 123. Да пътувам през Големия Каньон пеша и с лодка
√ 124. Да обиколя земното кълбо по море (четири пъти)
125. Да отида на Луната („Някой ден, ако Бог пожелае“)
√ 126. Да се оженя и да имам деца (Има пет деца)
√ 127. Да доживея двадесет и първия век (Ще бъде
на 75 години)

* Джон Мюър — американски естествоизпитател от шотландски произход. —Б. пр.

** Чита — вид леопард

Джон Годард