, , , ,

Страхът от допускане на грешки не води до растеж

mistakes460

Тук ще поместим статия, отнасяща се към всички перфекционисти –  ще засегнем и страха от допускане на грешки. Нека да споделим и историята на една успешна личност – автор на книги и преподавател в университета в Мериленд:

„През целия ми живот съм се ужасявала от правенето на грешки. Когато изнасях презентация за Германия в 6-ти клас и учителят ме попита кой е  канцлерът по това време, отнеме ми минута да изрека фамилията му – оказа се, че изведнъж съм започнал да заеквам. Само миг колебание за мен означаваше провал… Когато започнах да работя в колеж, първият път, когато изметох пода, ми отне прекалено много време. Притеснявах се, че ако мениджърът ми види непочистеното място, тя ще си помисли, че не работя достатъчно усърдно и не съм се погрижил за всяко петънце. Когато ме приеха магистратура,  си мислех, че те могат да усетят моята глупост и отсъствие на умения и че няма да ме приемат. Когато започнах да пиша професионално, бях сигурна, че някои автори биха могли да заемат моето място на секундата. (все още се тормозя затова)

Така че… ако сте се страхували от правенето на грешки също като мен – разбирам ви много добре!“

Оказва се обаче, че грешките могат да бъда много полезни. Разбира се обикновено сме наказвани, когато грешим. Факт е също така, че най-успешните личности са прогресирали точно заради грешките си. Казваме, че грешките ни предоставят нови възможности, но правим в същото време всичко възможно да защитим децата си от това да грешат. Не е ли парадоксално?

“Доакто не желаем нашите деца да се сблъскат с разочарование и провал и докато се опитваме да ги защитаваме от всичко, за което смятаме, че могат да се провалят в определена задача, ние ограбваме възможността да научат и извлекат важен урок – урок, от който могат да се поучат.“, пишат Робърт Брукс и Сам Голдстейн – двама изтъкнати експерти относно развитието на децата.

“Това е едва забележимо послание към детето:

Ние не смятаме, че си достатъчно силен, за да се справиш с трудностите и грешките.

Интересното е, че дори хора, които считаме за най-добрите специалисти в дадена сфера са допускали грешки, от които те са се поучили и са успяли да ги използват като трамплин за развитието им. Оказва се, че някои светци не са толкова святи.

Тъджънт пише:

“Както Томас Кроулел, автор на съдържателно назованата книга: „Светците се държат лошо“, споделя: „Католическият календар е пълен с прословути мъже и жени, които променят живота си и се превръщат в светци.

Свети Камил де Лелис бил италиански наемен войник, изтънчен картоиграч и измамник. Цели шест години Свети Маргарет от Кортона живее като любовница на тоскански благородник. Мойсей води банда главорези в египетската пустиня. И Пелагия Антиохийска била известна с непристойните си прояви. Всички изброени преминали през големи страдания, но до момента на канонизирането им били допускали множество грешки. И повечето от нас не целим да бъдем канонизирани.“

Нека поговорим за доказателство, че грешките ни могат да се превърнат  в огромен опит и поради това се развиваме.

Но това може да се случи само ако си позволим да грешим.

Оказва се, че японската култура разглежда грешките по по-различен начин спрямо европейската. Понякога грешките нарочно не се поправят, за да могат да видят учащите последствията от грешката след няколко седмици.

Тук ще споделим 2 мита, свързани с правенето на грешки:

МИТ:  Перфекционистите изграждат по-добри работници.

ФАКТ: Много перфекционистите се страхуват от предизвикателства, поемат по-малко рискове и са по-малко креативвни от онези, които не са перфекционисти. Едно проучване показва, че перфекционистите се справят по-слабо отколкото техни колеги на същата длъжност в писмени задачи. Може би това се корени в причината, че перфекционистите се страхуват да получават обратни връзки, които ще им покажат, че не са са се справили толкова добре колкото техни колеги.

МИТ: Хубаво е за самочувствието на  децата ни да ги хвалим, че са умни.

ФАКТ: Проучване показва, че по-скоро хваленето на децата, че са умни, отколкото да ги накараме да полагат усилия, води до това да се страхуват от поемането на по-трудни задачи, защото се притесняват, че могат да изглеждат „глупави“. Децата, които чувстват, че усилията са по-важни отколкото да се проявят като умни, проявяват по-голяма готовност да се захващат с по-големи предизвикателства.”

Разбира се грешките се появяват във всякакви форми и размери – без съмнение това е трудна и сложна тема. Много от нас знаем, че ще трябва да изхвърлим перфекционизма като критическа оценка – и, разбира се, ние знаем,  че грешките са неминуеми и нито един човек не е винаги безупречен.  В такъв случай защо се опитваме да бъдем такива? (Също така задавам този въпрос на себе си!) Също така знаем, че грешките водят до растеж! Ключът в такъв случай е да приемем този факт, да се озъртаме и да проявим внимание – ако примем тази гледна точка и видим грешките ни като предизвикателства, които могат да ни накарат да задълбаем и да опитаме отново с повече усилия – нашите действия ще имат по-голям замах и е въпрос на време резултатите, които желаем, да се проявят.

kvalifikacia.bg

, ,

20 практически съвета за справяне със стреса

stress-pencil-cropped

Стресът завладява живота ни и, докато малко стрес е добре за нас – прави ни фокусирани и ни мотивира – твърде много стрес ни влияе зле здравословно, емоционално и физически. Когато се чувстваш обезпокоен и напрегнат, можеш да се парализираш и да се чувстваш неспособен да се справяш с обстоятелствата с живота си.

Механизмите за справяне със стреса са различни. Обръщайки се обаче към храната, алкохолa или наркотиците просто трансформираме проблемите ни от едни в други и губим контрол. По-добре е да избягвате тези нездравословни механизми за справяне със стреса от самото начало и да откриете начини да държите стреса под контрол.

Има много начини да опитомите стреса и да го притиснете до стената. Тук ще споделим 20 съвета, чрез които можете да туширате напрежението още днес и да притиснете чудовището нар. стрес до стената.

  1. Изпънявайте упражнения за дишане с диафрагмата – как дишате самите вие – с диафрагмата или с гърдите? Можете лесно да определите това  – поставете дясната си ръка на гърдите, а другата на корема. Докато дишате, погледнете коя ръка се повдига повече –  старайте се да контролирате така дишането си, че то да се случва с диафрагмата, т.е. лявата ръка да се повдига повече при дишане.
  2. Легнете с лице към пода и започнете да дишате дълбоко и бавно с отпуснати ръце под лицето ви. Направете това упражнение за 5 минути.
  3. Седнете на стол с облегалка. Поставете ръка на корема си и се уверете, че дишате с диафрагмата си (коремът ви се повдига) – дишайте бавно и дълбоко.
  4. Опитайте да отпуснете мускулите си. Продължително стягайте и отпускайте всяка мускулна група в тялото ви. Целта е да усетите и да научите каква е разликата между стегнат и отпуснат мускул.
  5. Медитирайте – използвайте визуализации, които да ви помогнат да бъдете в едно с вашите мисли. Седнете в тишина със затворени очи, представяйки си гледки, звуци и миризми от вашите любими места – планински или морски уединени места.
  6. Тренирайте редовно или практикувайте йога.
  7. Отделете време за музика, изкуство или други хобита, които ви помагат да релаксирате и ви разсейват.
  8. Научете се да разпознавате онези фактори, които ви стресират. Направете така, че да разполагате с организиран план, за да се справяте със стресиращи ситуации. Бъдете внимателни с прикрепването на негативни мисли и реакции към определени задачи.
  9. Направете списък с важните неща, с които е необходимо да се справите всеки ден. Опитайте се да следвате списъка, за да се чувствате организирани и на гребена на вълната. Изградете си план за справяне с текущите проблеми, за да имате чувство, че работите върху възникналите ситуации и ги подобрявате.
  10. Обръщайте внимание на онези неща, които ви подсказват, че не се справяте добре. Например, пушите ли, пиете ли повече, спите ли по-малко?
  11. Направете списък с големите и малките безпокойства в ежедневието ви срещу главните стресиращи събития в живота ви. Това дава усещането, че проследявате какво се случва с вас и се справяте по най-добрия начин.
  12. Отделете специално време през деня, за да работите върху релаксация – време, в което си почивате и се абстрахирате от всичко.
  13. Избягвайте кофеина, алкохола, никотина, вредната храна и наркотиците като първостепенни средства за справяне със стреса. Докато те могат да помогат на моменти, използвайки ги като единствен и естествен метод  ще ви причини дългосрочни проблеми  – с теглото или алкохола например.
  14. Научете се да отказвате – да казвате НЕ понякога! Това няма да нарани толкова хората около вас колкото си мислите и това е просто метод да бъдете  по-самоуверен в собствения си живот и ще ви помогне да си избистрите вашите собствени нужди.
  15. Погрижете се за съня си – за повечето хора, това е 7-9 часа на вечер.
  16. Подържайте чувството си за хумор – погрижете се затова смехът ви да присъства в ежедневието ви.
  17. Проучваният показват, че наличието на стабилна връзка, основана на доверие и вяра, предпазва от стрес.
  18. Не бягайте от проблемите си – това само влошава ситуацията.
  19. Говорете със семейстовото и приятелите си – вижте дали не могат да помогнат.
  20. Избирайте си онези мисли, които ви карат да се чувствате добре – те са истинските ви приятели.

И запомнете – вие имате контрол върху стреса и изборите, които правите в живота си. Понякога отнема известно време практика и извезстни усилия, за да приложите някои от техниките в живота ви. Харесайте си някои от гореизброените. Опитайте се през идната седмица да приложите 3 от тях, през следващата седмица прибавете още 3 и вижте как ще ви се отрази всичко това.

Смятаме, че ще ви се отрази положително.

kvalifikacia.bg

, ,

10 техники, за да управлявате по-добре времето си

san-simera6

Тук ще предложим някои техники, които можете да намерите за полезни, за да управлявате по-добре времето си:

  1. Носете си бележник и си записвайте всички ваши мисли, разговори и дейности за седмица напред. Така можеш да разбереш колко от задачите могат да бъдат свършени за 1 ден и как си запълнил времето си. Така ще имаш възможността да видиш колко време  всъщност е прекарано активно и колко от времето е запълнено с непродуктивни мисли, разговори, действия.
  2. За всяка дейност или разговор, които са важни за вашия успех, трябва да имате определено време, което да отделите. Задачките за деня понякога набъбват и набъбват до такъв размер, че се превръщат в неусъществими. Бележник с назначените работни срещи върши работа обаче. Назначете си срещи със самия вас и си създайте времеви отрязъци за високоприоритетни мисли, разговори и действия. Определете кога ще започнат и кога ще приключат. Имайте самодисциплината да спазвате тези уговорки.
  3. Планирайте да прекарате повече от 50 % от вашето време, обвързани с мислите, действията и разговорите, които създават по-голяма част от положителните ви резултати.
  4. Отделете време за прекъсвания – време, в което сте отделени от това, което правите – позотворни почивки.
  5. Изполвайте първите 30 минути от деня, за да планирате своя ден. Не започвайте деня си докато не завършите вашия времеви план. Най-важното време във вашия ден е времето, в което планирате вашия график.
  6. Отделете 5 минути преди всеки разговор и задача, за да решите какъв резултат искате да постигнете. Това ще ви помогне да разберете как изглежда успехът, преди да сте започнали. Това ще ви направи по-спокойни относно времето ви. Отделете 5 минути след всеки разговор, за да определите дали очакваният от вас резултат е бил постигнат. Ако не е – какво е липсвало – как ще прибавите това, което е липсвало в разговора ви, за следващия ви предстоящ разговор или действие?
  7. Поставете знака: „Не ме безпкойте!“, когато имате неотложна работа и е необходимо да я свършите.
  8. Практикувайте да не вдигате телефона само защото е звъннал и да отговаряте на имейли само защото са се появили. Деактивирайте всички чатове и комуникационни канали. Не давайте веднага вниманието си на хората, ако не е изключително важно за вашия бизнес да дадете незабавен отговор. Вместо това – отделете време в графика си да отговаряте на имейли и да връщате обаждания.
  9. Блокирайте други разсейващи фактори като Facebook или други социални мрежи.
  10. Запомнете, че е важно да свършите всичко. Също така запомнете че шансовете  са добри, тъй като 20 % от вашите мисли, разговори и действия създават 80 % от вашите резултати.

kvalifikacia.bg

,

Бърнард Шоу – щастие през целия живот?! Никой не би понесъл нещо такова!

 

Джордж Бърнард Шоу   е виден писател от ирландски произход. Интересува се от театър, пише есета, заявява се като изтъкнат театрален критик, общественик и пътешественик.Той е носител и на Нобелова награда за литература през 1925 год.Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

george-bernard-shaw

С пиесата Пигмалион той взима наградата „Оскар“.

Тук ще споделим негови мисли.

 

  • Никога не се пазя от изкушението, защото съм забелязал, че нещата, които ми вредят, не ме привличат;
  • Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот;
  • Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго;
  • Единственият начин за жена да се погрижи за себе си, е да бъде от полза за мъж, който може да си позволи да й бъде от полза;
  • Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута;
  • Когато човек иска да убие тигър, нарича това спорт; когато тигърът иска да го убие, нарича това жестокост;
  • Колко пъти съм ви казвал да пускате колкото искате врагове пред вас, но да не оставяте никой от тях зад гърба си!;
  • Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден;
  • Не бива да предполагате, че щом съм човек на перото, никога не съм се опитвал честно да си печеля хляба;
  • Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено;
  • Не съм достатъчно млад, за да знам всичко;
  • Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх;
  • Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав;
  • Пияните шкипери разчитат на провидението. Но провидението понякога насочва кораба към скалите;
  • По-добре жив неуспех, отколкото мъртъв шедьовър;
  • Светът се управлява от младите, които са остарели;
  • Ти виждаш нещата и питаш „защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам „защо не?“;
  • Приятелството е като чая – трябва да бъде силно и не много сладко;
  • Има две трагедии в живота – едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата – да си го върнеш;
  • Мъченичеството е единствения път към славата, който не изисква никакви умения;
  • Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш;
  • Песимист – някой, който смята, че всички са толкова лоши колкото него и затова ги неневижда;

kvalifikacia.bg

,

То звучи доста нетрадиционно – академично ориентиране…

making-choices

Когато стартирахме тази инициатива, безусловно вярвах, че тя е необходима – всъщност никога не съм се съмнявал в това. То звучи доста нетрадиционно – академично ориентиране. Чували сме толкова много за кариерно ориентиране, че обикновено първата асоциация за академично ориентиране е кариерно – не, не – това са 2 различни стъпки в развитието на личността!

Академично ориентиране е свързано с избора ти на специалност и призвание. Искам да отбележа, че това дори не е задължително да се свързва с учебно заведение – може да става въпрос за сфера, която ни е дотолкова интересна, че да я подготвим теоретично без необходимостта от учебнo заведение – стига да е  дотолкова, че да можем да я приложим напрактика в живота си като избор, който ни прави щастливи. Това целим с академичното ориентиране – да потърсим и да намерим онези лични умения и търсения, които да ни подскажат какво ни вълнува, да открием онази специалност, оново учебно заведение, което ни предлага търсеното от нас.

Това не е лесен избор!

Необходимо е да му се отдели време и внимание. Защо го подценяваме? Та той е един от най-важните!

Каква кариера, какво кариерно ориентиране преди академично? Последователността е друга. Да си избереш какво да работиш, без да си разбрал дали искаш да го учиш преди това е като детското желание да израстнеш с 30 см за една нощ – чудесно и чудно желание, но това не е естественият ред. Разбира се тук може би биха се включили много хора, които биха ми опонирали с факта, че има случаи на хора, които знаят от 4-ри годишни какви искат да станат като пораснат. Така е! И това е прекрасно!

Но не всички са така – някои изобщо не разбират всъщност – разбира се в това няма нищо лошо, но смятам, че в известна степен това е една от трагедиите в живота – не фактът, че се е случило, а фактът, че си спрял да търсиш!

Никога не е късно и не е страшно – страшно е да спреш да търсиш. Можем да се поучим директно от учителя-живот, не е необходимо да посещаваме университет 4-5 години – разбира се, че не е! Просто учебните заведения спомагат това да се случи – чрез средата, атмосферата и фактa, че изискват най-големия ни актив – част от свободното ни време.

С АКАДЕМИЧНИТЕ КОНСУЛТАНТИ, ПСИХОЛОЗИТЕ, както и МЕНТОРИТЕ от университети в чужбина се надяваме да спомогнем при правенето на този важен избор – какво и къде да учим?

Мрежата от контакти, с която разполагаме, цели само едно – да  помогне на вскички онези, на които им предстои подобно решение, тъй като последствията от това решение са винаги големи и важни.

kvalifikacia.bg

Андрей Илиев

, ,

Образование в чужбина – българи помагат безплатно

logo-study-mentors

Звучи невероятно, но е факт!

Платформата е създала мрежа от ментори и резултатите за 1 година са впечатляващи – 396 ментори от 182 университета в Европа. Удобният и приятен дизайн, съчетан с големия спектър от държави – Англия, Шотландия, Ирландия, Холандия, Дания, България, Литва, Швеция, Франция, Италия, Австрия, Румъния, Белгия, Испания, Швейцария, Австралия, Канада, Норвегия, Полша, Словакия, както и от ментори не може да не впечатли.

И това е само началото. Платформата е преведена и на английски и е насочена не само към българските ученици и студенти.

Въпросът е, че създателите са българи и първите, които могат да бъдат облагодетелствани, са българските ученици и студенти. Ето един факт, който ни кара да се чувстваме горди от националната ни принадлежност.

Как работи STUDY MENTORS?

От падащото меню се избира държавата и университета, в който искаш да учиш. Има разбира се и търсачка – изписва се на езика, на който искаш да учиш. Менторите помагат и отговарят на въпроси безвъзмездно и дават възможност на кандидатстващите да се подготвят на време и да избегнат много стресови ситуации.

Всеки може да се присъедини към платформата и да стане ментор. На този етап плюсовете от подобно решение са, че ставаш част от огромна мрежа от международни ментори, разпръснати по света, можеш да участваш в събития, организирани специално за менторите и да създаваш ценни контакти за професионалното си развитие.

И това е само началото. Платформата се развива и съвсем скоро ще има и допълнителна мотивация за това да се превърнеш в ментор.

Мисля, че е излишно да се изтъква защо студентите и учениците и препоръчително да се свържат с менторите на study mentors.

За създателите на платформата спокойно може да се напише, че са успешни млади хора, завършили в чужбина и желаещи бъдещите студенти да не минават през трудностите, през които те са минали в началото на пребиваването им в странство. Разбира се  говирим за тези трудности, които могат да се избегнат. За тях може да се напишат още много вдъхнвяващи факти, но тук е по-важен продуктът от усилията им  – STUDY MENTORS.

https://www.studymentors.eu/bg/

kvalifikacia.bg

, , ,

Как да напишем мотивационно писмо?

Team Leader

Написването на мотивационно писмо е важна стъпка в процедурата при кандидатстване – това е и основата, на която организациите, учебните заведения и фирми избират на кои кандидати да се спрат.

Откъде да започнем? Какво би трябвало да се спомене? Какво не е препоръчително да се споменава?

Тази статия цели да ви помогне да напишете вашето мотивационно писмо. Имайте предвид обаче, че няма съвършен модел или инструкции, ето защо тук ще  споделим съвети и препоръки, които да спомогнат за написването на мотивационно писмо и които да увеличат шансовете ви да бъдете приети.

Откъде да започнем?

  • Преди да кандидатствате е препоръчително да се запознаете с институцията, компанията, към която имате интерес. За какво точно кандидатствате – какви са условията, какъв и типа на участници, какво търсят организаторите?
  • Най-успешните компании, най-елитните университети могат да получат няколко стотин мотивационни писма. Можете ли да си представите да прочетете толкова много мотивационни писма? Ако искате вашето мотивационно писмо да изпъква, опитайте се да бъдете креативни и забавни, за да привлечете вниманието на четящия.
  • Препоръчително е мотивационното писмо да бъде написано на английски.

За какво да пишем?

  • Нещо за вас самите – какво учите, с какво се занимавате, какви са хобитата ви, спортове, които практикувате, може би дори какви езици владеете… Ако в мотивационното ви писмо присъства под някаква форма чувство за хумор – умерено и на място разбира се – това прави добро впечатление.
  • Защо искате да заминете в чужбина, защо искате да участвате в подобни проекти? (по-общо) Важно е за проверяващите да разберат, че сте широко скроена личност.
  • Защо искате да участвате точно в тази кокретна инициатива? С какво сте привлечени? Как ще ви помогнат придобитите от конкретното събитие умения и знания (за вашето образование, бъдеща професия).
  • Обяснете защо бихте искали да отидете в този град и държава толкова много. Важно е да сте направили малко проучване за мястото, на което се провежда събитието – известни забележителности, местна кухня и напитки, традиции и т.н. Организаторите оценяват, когато се демонстрира искрен интерес.
  • С какво можете да допринесете – кои ваши умения могат да влезнат в употреба? С други думи – защо трябва да изберат вас.
  • Понякога е важно да се отбележи, че имате достатъчно познания по темата на събитието, курса или за работната позиция. Запознайте се в детайли с дейността на организацията, с програмата на университета или събитието.

За какво да НЕ пишем?

  • Обикновено  мотивационните писма се четат от млади хора от отдел „Човешки ресурси“ или от отговорниците на академичните програми – в този ред на мисли някои формалности могат да бъдат избегнати – важно е мотивационното писмо да има интимно-личен характер.
  • Мотивационно писмо не е СV – не се занимавайте с изреждате на училищата, които сте посещавали, оценки, професионален опит и т.н. Те биха искали да разберат повече неща за ВАС и за това какво харесвате.
  • Към мотивационните писма не се прикачат снимки или линкове.
  • Copy-paste практика не се препоръчва – би трябвало да се целите в това вашето мотивационно писмо да е лично и уникално.
  • Не пишете твърде дълго мотивационно писмо – половин страница формат А4 е достатъчно, за да се запознаят с вас. Ако писмото е по-дълго от формат А4 има опасност да не бъде прочетено до край. От друга страна, ако е твърде кратко могат да си помислят, че не сте достатъчно заинтересован към инициативата. Затова – опитайте да откриете баланса в това отношение.
  • Избягвайте да изпращате мотивационното си писмо в последната минута, за да избегнете евентуално възникване на проблеми със системата им.

Използвайте въображението си и се уверете, че в мотивационното писмо личи вашия стил – бъдете креативни!

Примерна структура на мотивационното писмо:

  • Обръщение –  мотивационното писмо се пише за конкретна позиция и конкретна компания;
  • Първи параграф се указва по коя обява кандидатствате и откъде сте научили за нея (ако това е необходимо);
  • Втори параграф  – тук можете да  представите вашите качества и опит –  какво ви отличава от другите,  вашите уникални качества, които ви правят точния избор за тях.
  • Трети параграф  – тук можете да поместите мотивацията си, за да работите точно това или да да учите точно тази специалност – акцентирайте повече на онова, което можете да дадете от себе си.
  • Заключение. В заключението трябва да има утвърждаващо твърдение, с което подчертавате, че сте точния кандидат, и затова, че имате  готовност за среща, интервю.

Вашето мотивационно писмо може да бъде оформено в отделен файл (за предпочитане в PDF формат), може да бъде част от съдържанието на имейла, с който кандидатствате за позицията, или да бъде напечатано на хартия, ако го изпращате по обикновената поща.

kvalifiakcia.bg