,

6 правила на мозъка и паметта

 

В рамките на 2 статии ще представим 12 правила, които сме научили за това как работи мозъкът. Подредбата е предложена от д-р Джон Медина – приложен молекулярен биолог, фокусиран върху особеностите на развитието на човешкия мозък. Той нарича тези   правила: „правила на мисленето.“

Molecular Thoughts

  1. Физическите упражнения развиват силата на мозъка – мозъците са били създадени, за да ходим по 12 мили на ден. Ето защо, ако искаме да подобрим мисловните си способности е необходимо да се движим. Физическите упражнения вкарват в мозъка кислород, който набавя глюкоза – източник на енергия. Някои компании вече инсталират бягащи пътеки и насърчават служителите да правят сутрешна и следобедна физкултурна пауза – това спомага за проясняване на ума и за по-добра концентрацията, а от това се подобрява поразително способността за решаване на проблеми, флуидността интелигентност и паметта – замислете се върху тези факти – дали пък да не промените нещо в ежедневието си?
  2. Човешкият мозък също е обект на еволюция – в началото сме започнали с „гущеровия мозък“, който е отговарял за дишането, впоследствие сме прибавили мозък като на котка, и накрая сме увенчали тези двата с тънък пласт желирана маса, известна като кортекс – третият и най-мощен „човешки“ мозък. Еволюирането на мозъка ни зависи от начина ни на живот и средата, в която живеем.
  3. Невротрансмисията във всеки мозък е различна – без значение дали изучаваме пеленачета или тенейджъри, различните зони в мозъците на различните индивиди се развиват с различна скорост. Доктор Хауард Гарднър – психолог, писател, образователен деец и родоначалник на т.нар. „Движение за множествена интелигентност“ има смелостта на изкаже, че компетентността на човешкия мозък е прекалено многостранна, за да се сведе до опростени числени измерители. Той отхвърля идеята за IQ-тестовете и се опитва да редифинира въпроса за човешките интелектуални умения. Гарднър смята, че е проследил поне седем категории интелигентност – вербална/лингвистична, музикална/ритмическа, логическа/математическа, пространствена, телесна/кинестетическа, интерперсонална и интраперсонална. Няма двама души, които да съхраняват една и съща информация по един и същи начин и на едно и също място.
  4. Хората не обръщат внимание на скучни неща – мозъкът фокусира вниманието само върху едно нещо в даден момент – многозадачността е изключена. Извличаме предимно значенията на събитията, отколкото да запаметяваме детайли. Колкото по-интересно е представен даден факт – толкова по-запомнящ се е той. Емоционалната въбуда помага на мозъка да учи. Ето защо на всеки 10 минути след започването на лекция/беседа е желатено да се възвръща вниманието, като се разказват кратки истории и събития, богати на емоции.
  5. Повтарайте, за да запомните – това е едно от най-подценяваните правила и наистина е жалко, че го пропускаме. Повтарянето като процес не изисква толкова много време, а резултатите са изключително и само в наша полза. Мозъкът има множество видове паметни системи. Един от видовете следва 4 стъпки на обработка:
  • Кодиране
  • Съхраняване
  • Извличане
  • Забравяне

Повечето събития, по които се съди дали нещо ще бъде научено и запомнено, се случват през първите няколко секунди от ученето. Споменът ще бъде толкова по-силен, колкото по-детайлно го кодираме в първите моменти. Можете да подобрите шансовете си да си спомните нещо, ако възпроизведете онази обкръжаваща среда, при която за първи път сте минавали през информацията и сте я вкарали в мозъка си. (Относно важността на средата при учене и запаметяване ще поместим отделна статия )

  1. Помнете да повтаряте  – повечето спомени изчезват в рамките на минути, но онези, които прескочат периода на крехкост, укрепват с времето. Дългосрочните спомени се формират в процеса на двустранен разговор между хипокампа и кортекса. Докато споменът не се фиксира в кортекса, фактът не е запаметен. Нашите мозъци  ни дават само приблизителен поглед върху реалността , защото смесват новото знание с минали спомени и ги съхраняват заедно като едно. Ключът към това да направим дългосрочната памет по-надеждна е като й подаваме новата информация постепенно и я повтаряме на определени интервали от време. Проучване при обучаващи показва, че за да се настани дадена информация в кортекса е необходимо да бъде повторена 5 пъти в рамките на 3 месеца. Първите 2 пъти в рамките на един ден – вечер преди лягане и сутрин непосредствено след ставане, в края на седмицата, в края на месеца и в края на 3-тия месец. Опитайте!

kvalifikacia.bg

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар