,

Връща ли се интересът към книгите! Какво се случи през 2015г.?

Изминалата 2015 г., без колебание, може да се обяви като „година на четенето“. Фактите говорят сами по себе си – през 2015г. се открива филиал на градската библиотека в студентски град, което дава възможност да студентите да четат, да се събират и да обсъждат въпроси и търсения в академичен план. Освен това в ремонтирания стъклен павилион в Градската градина бе открита  читАлнЯта, която може да се похвали с повече от 1500 заглавия. Това се случи на 29 юли миналата година и това място за кратко се превърна в най-новата инфо точка и градска читалня на София. Посетителите на Градската градина ще могат за пръв път да четат електронни книги на четци PocketBook.

„Перото“ се превърна в естествено последващо събитие и определено заслужава внимание и централно място на нашия разказ.

„Перото“ е първото по рода си литературно пространство в България, което отваря врати 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, за да събере всички които обичат книгите и литературата.

14

Дом на книгите – това място наистина е приютило толкова много книги. Те са навсякъде. Те… чакат и са готови да споделят – всичко това познание, от което посетителите имат нужда. Единственото необходимо е хората да им се доверят и да се отпуснат.

Имате толкова много възможости тук. Можете да се осамотите в някои от помещенията, пригодени за това.

51

Можете да седнете с приятна компания и да се сгреете с топла напитка.

32

Във всеки един момент, ако пожелаете, можете да се излезнете на терасата, от която се открива красива гледка, както и към модерната сграда Иглата на Фритьов Нансен.

„Перото“ предоставя среда, в която е тихо и приятно – можете да дочуете звуците на приятна „чил аут“ музика, чисто и уютно като вкъщи, с тази разлика, че тук интериорът, дело на Ина Дамянова, е създаден с цел да вдъхновява и да предразполага към творческа работа, концентрация или почивка.

Пространството разполага с отделни кътове – включително и детски такъв, а книгите чакат нетърпеливо следващия посетител, наредени по азбучен ред.

22

По-голяма част от книгите са български, което позволява читателите да се запознаят с богатата българска литература и да сехрани българската идентичност. Перото е създадено под шапката на Националния център на книгата и една от целите е да ни доближи повече до нашите писатели. Някои от българските литературни трудове усилено се превежат, за да не остават чужди на чужденците, дошли да почетат.

42

Мисълта, че можете да прекарате няколко часа на спокойствие на място, което няма такси, е особено приятна. И не само това – ако пожелаете питие, имате на раположение бар, който ви предлага богат избор. И когато вече сте си помислите, че няма с какво да бъдете изненадани, ви се разкрива последното парче от пъзела, което прави преживяването ви пълноценно и завършено – Перото е и книжарница, от която можете да купите всяко едно заглавие, което сте харесали и до което сте се докоснали. Разбира се ще ви бъде предоставено ново такова.

Перото е особено пространство – има нещо магично и необикновено. Може би затова допринасят и книжните събития, които регулярно се провеждат.  Всеки понеделник е на разполижение литературен гид, с който се обсъждат новите заглавия, а за край на работната седмица – всеки петък имате възможност да повдигнете тонуса и настроението си със Спиртен Спирит  и разнищване на любими книги на по питие. Децата не са забравени – всяка неделя ще има специално организирани детски събития.

Перото е новият дом на книгата. Както казва Мирослав Боршош:

„ Всеки един от нас си носи по едно перо в себе си – едно пространство, което е само за словото, книгата, литературата.“

За посетителите не остава нищо друго, освен да дадат изява на това перо…

kvalifikacia.bg

, ,

Ричард бах: Въпросът, който трябва да си зададе човек, е следният: „Как мога да изразя на езика на моето време това, което толкова добре чувствам?“

seagull-cover-fb

ИНТЕРВЮ НА СЕРГЕЙ ВСЕХСВЯТСКИ С РИЧАРД БАХ

Сергей Всехсвятский: Ричард, твоите книги са много популярни в нашата страна. Според мен обаче те се възприемат в доста по-голяма степен като поезия, а не като литература. Когато четох „Чайка наречена Джонатан Ливингстон“, аз постоянно усещах вибрацията й. Мисля, че идеите не оказват толкова силно влияние върху хората, както вибрацията или формата, в която е въпълтена тази идея. Струва ми се, че формата, която ти използваш, въздейства на читателите повече, отколкото идеите на твоите книги. Ти обръщал ли си внимание на това?

Ричард Бах: Никога не съм мислил за това. Това, за което ти говориш, сигурно свидетелства, че аз много точно използвам ритъма и правя паузи в определени места на текста. Може би, затова моите книжи напомнят поезия. Всъщност, аз не знам, какво е поезията в действителност.

 

С.В.: Не знаеш какво е поезия? Поезията – това е винаги ритуал. В поезията винаги има нещо шаманско. Прозата е повече магия. Прозата се крепи на мъжката енергия. Поезията е повече женска енергия, и ти си повече шаман, отколкото маг.

Р.Б.: Трудно ми е да съдя за това. Моето внимание има много тесен спектър и не знам за какво пишат и говорят другите хора. Цялата моя дейност е много егоистична. Когато работя, аз съм лидер само за един човек – за себе си. Но на мен ми провървя: идеите, важни за мен, се оказаха важни и за много други хора. Всичките тези години се срещаха хора, които имаха желание да наблюдават как аз се придвижвам в живота, и да се усмихват на това. Аз обаче не знам как моите идеи се съчетават с концепциите на другите хора за високото и ниското, за издигнатото или изостаналото.

 

С.В.: Ние не говорим за правилното и неправилното, ние говорим за вибрациите или за музиката.

Р.Б.: В моя живот имаше два момента, когато аз сякаш прогледнах. Единият беше през нощта. Аз гледах звездите и пред мен като че ли имаше завеса, каквато всъщност нямаше. Завесата се дръпна встрани, и аз разбрах всичко… Другият момент беше, когато изпитах усещането за една безкрайна светлина, която беше любов. Светлината беше толкова силна, че аз се молех, тя да си иде, аз не можех да я издържа. За мен това беше като ядрен взрив. Тя, като озарение ми даде сила, даде ми знание за това кои сме ние и какво е нашият дом, и че това е огромна красота. Аз разбрах това и след това се постарах да разкажа за това чрез една малка игра.

Тази игра е това състояние, което ние наричаме „тук и сега“, удоволствие, кеф. И аз живея заради това удоволствие, заради тази игра. За мен това е източникът за наслада. Сега, когато говоря с вас, или тогава, когато разговарям с читателите, аз не знам интересно ли им е това, което им казвам, или не. На мен то ми е много интересно и аз мога да говоря за това до четири сутринта. Мога също така да седя до четири сутринта и да слушам другия човек – всеки, който ми каже: “ Аз ще отворя сърцето си и ще те пусна вътре в него. Аз ще ти споделя неща, които дълбоко обичам“. Вие може да си мислите, че много често имам срещи от този род. Не. Това се случва много рядко. щал.

За разлика от балерината, аз обичам да се намирам извън състоянието на равновесие. Това е моето естествено състояние. И когато срещнах Доналд Шимод от „Илюзии“, аз постоянно се стараех да го притисна в ъгъла и да му задам онзи въпрос, на който, бях сигурен, че никой в света не може да отговори. Аз можех например да му задам въпроса: „Как се става спасител на света?“

И веднъж аз зададох такъв въпрос. Напечатах този въпрос на пишещата си машина, станах и излязох. След няколко часа, минавайки оттам, почуствах как някаква сила ме принуждава да седна зад пишещата машина. Внезапно чух:

– Аз ще ти дам книга.

– Какво? Книга?

Идеята да получа книга-инструкция за това как да се спаси света, за мен беше фантастично увлекателна. И взаимодействия от този род започнаха да ми се случват отново и отново. Доколкото знам, Доналд Шимод никога не е имал тяло в пространството и времето. Но това е един много реален човек, и много забавен. Той се наслаждаваше на моето наслаждение. И зваеше, че аз не обичам да съм в баланс, в равновесие.

С.В.: Ричард, аз мисля, че твоите книги са въплъщение на идеите, съществуващи винаги във вибрации, които могат да стигнат до максимален брой хора именно сега. За твоите читатели, както аз вече споменах, потопяването е много по-важно от възприятието на идеите сами по себе си. Това поле ги обединява в някаква цялост, създаваща онази извънгеографска страна, за която ти говореше.

Р.Б.: Това е нова мисъл. Когато пиша, аз винаги проверявам как звучи написаното. Може би наистина постигам нужните вибрации?

С.В.: Виждаш ли, ти правиш това. Набоков е смятал, че всичко, което е написано, за да се изложи една идея, е безсмислена загуба на време

Р.Б.: Няма нищо друго, с което аз не бих се съгласил повече от това. Но аз го приемам. Единственото, което е важно за мен, това е идеята. Но идея, която може да бъде приложима. Аз нямам търпение да възприемам философи, спорещи за абсолютно абстрактни категории. Аз искам да знам какво ще ми помогне да изживея този живот най-интензивно, радостно и весело. „Кажи ми, какво „сработва“ при теб и какво просто не работи, дай ми идеи. Напомни ми за онези неща, които съм знаел, но съм забравил“, – това казвам на писателите, когато отварям книгите им. Обикновено започвам да чета книгата от произволно отворена страница. И се питам дали това, което чета, завладява моето внимание. Или всичко това звучи глупаво.

С.В.:Ето, виждаш ли, ти отново употреби думата „звучи“.

 

Р.Б.: Да, но отнесено към идеите. Ако идеите са интересни, аз отварям книгата отново и пак намирам в нея нещо интересно. Е, добре, де, добре – то ЗВУЧИ интересно. Мисля си, че ти ще съумееш да ме спечелиш за твоята вяра. Аз възприемам идеята като фар, който стои на брега. Фарът и брегът, на който ние се намираме, е разделен от водата, но ги съединява искряща, сияеща пътечка светлина. Погледите на хиляди хора, където и да се намират, могат да се плъзнат по водната пътечка и всеки от тях ще види светлината на фара. Думите могат да бъдат различни и на различни езици. Думите са пътечката, искряща върху водата, но светлината се намира над водата, тя се намира над онази точка, където стоим ние и се разпространява във всички направления. Има я и на нея й е все едно дали я виждаме или не. Все едно й е дали знаем за това, че тя съществува. Светлината е сама по себе си. Водната пътечка води до всеки от нас и всичко, което се иска от нас, за да видим светлината, е да обърнем глава към нея и да отворим очи.

С.В.: Добре. Но може да използваме и друга аналогия. Хайде да си представим, че съществува прекрасна музика, записана чрез ноти. Практически никой, освен най-опитните музиканти, гледайки нотите, не могат да възприемат музиката такава, каквато е. Огромното мнозинство от хора, за да възприемат музиката, трябва да я чуят изпълнена. И слушайки един изпълнител, хората получават удоволствие от техниката, майсторството, но слушайки друг, хората внезапно започват да плачат и връщайки се у дома, променят нещо в своя живот. И двамата изпълнители свирят едно и също, но решаваща е онази вибрационна тъкан, която те създават в своето изпълнение.

В твоя случай музика е идеята, а инструмент са думите. И в своето изпълнение, ти постигаш това, че хората започват да променят живота си.

Р.Б.: Сигурно това е истина. Но аз не го осъзнавах. Знам, че моето същество има различни нива и че понякога те ме използват съвсем безсрамно. Например, „Чайката Джонатан“. „Чайката“ беше първото нещо, което изобщо написах в живота си (първата част на „Чайката“). Тогава аз не можех да си намеря работа и реших да стана писател. И ето какво се случи с мен. Аз получих мистичен опит. Видях как цялата тази история за чайката се разгръща пред очите ми във всичките си цветове на много широк екран. И чух името – Джонатан Ливингстън – и това ме изплаши. И докато се стараех да разбера какво става с мен, започнах да виждам сцени от книжката. И това така ме обсеби, че разбрах, че трябва да го запиша. Записах две трети от книжката, и тя изведнъж спря. И аз си помислих: как ще свърши всичко това? Седях с часове, стараейки се да изобретя нещичко, но нищо не се получаваше. Тогава аз познавах вече Джонатан толкова добре, аз живеех в сърцето му, така че трябваше да знам какво се се случи по-нататък… Изминаха осем години. И ето, след толкова години, на хиляда и петстотин мили от дома, в щат Айова – бам! – в пет сутринта, като продължение на съня аз виждам как завършва историята. И осемте години прелетяха като една секунда. Веднага си спомних на кое място свърши първата част. И си помислих: да, разбира се, тази история трябва да свърши точно така. Незавършеният ръкопис на „Чайката“ заедно с другите си стоеше в мазето. Помнех, че е написана със зелено мастило. И я намерих. Видях, че продължението дойде при мен точно на това място, до където бях стигнал. Всичко това трябваще да се случи именнно така. Само така един начинаещ писател може да напише нещо от рода на „Чайката“. „Чайката “ – е една луда, странна история. И само ако си готов в качеството си на писател да се признаеш за пълен глупак, ти можеш да напищещ история за говореща чайка. Повечето от начинаещите писатели не могат да си го позволят, тъй като смятат, че това е гупаво и търсят нещо по-солидно. И затова толкова много писатели търсейки нещо солидно, заслужаващо уважение, не могат изобщо да намерят нещо. Аз трябваше да имам този мистичен опит, който беше толкова силен, че проби защитата на моята вътрешна цензура. Беше ми все едно дали това изглежда глупаво или не. Беше ми безразлично дали хората ще ми се смеят заради това, че съм написал за говорещата чайка. Възприех тази история толкова силно, че тя би могла да бъде записана само така, а не иначе. По-късно, след много години писане, аз вече мога да мина без подобен опит, защото съм разбрал: най-важното, което аз мога да дам на света, това е моята глупост, моята лудост. То е това, което имам аз. Другите писатели са по-рационални от мен. Ако искате рационалност, обръщайте се към тях. Ако искате нещо странно, елате при мен.

Сега аз мога да пиша книги, без да прибягвам до мистичен опит. Но аз изобщо не си представям каква ще бъде моята следваща книга, и мисля, че когато тя се появи, аз ще бъда изумен не по-малко от моите читатели. Знам само, че следващото, което ще дойде, ще бъде страхотно. То ще бъде страхотно за мен, а аз с нищо не се отличавам от другите – моят дар е в това, че по нищо не се отличавам от другите. Затова това, което е страхотно за мен, автоматично ще бъде страхотно за хората от моята невидима страна. Това са хората, на които писателят трябва да се себеотдава. Писателят не трябва да търси читателите си, читателите сами ще го намерят – където и да се намират те. Единственото условие е писателят да бъде максимално искрен, непосредствен и честен в това, което той прави и това, което той пише да трогва самия него толкова силно, колкото това е възможно. И тогава неговият труд става съвършен. Писателят пише не за да каже неща, които никой преди него не е казал, а за да ги каже на езика на своето време.

С.В.: Ето това се опитвах да ти кажа през цялото време. Идеите са вечни. И именно езикът, който ти използваш, е способен да стигне до сърцата на хората. Преди сто години хората не биха могли да се съотнесат към това, което пишеш ти.

Р.Б.: Съвършено вярно. И това е проблемът, с който се сблъскват всички писатели, изучаващи литературата. Те стоят в сянката на великите класици и питат, мога ли аз да напиша нещо, което да е на нивото на тези велики писатели. Това е неправилен въпрос. Въпросът, който трябва да си зададе човек, е следният: „Как мога да изразя на езика на моето време това, което толкова добре чувствам?“ И отговорът на този въпрос не е много сложен. Поне за мен. Когато сядам зад пишещата си машина, пред мен стои малък плакат, на който е написано: „Получавай удоволствие, не мисли, не се тревожи за нищо“. И когато се ръководя от това, екранът на компютъра, в който гледам, се превръща в мъглив тунел. И аз губя контрол над това, което става с мен, и просто позволявам на идеята да заплува в този тунел – и тогава ръцете ми започват сами да се движат по клавиатурата. Това е като променено състояние на съзнанието, но ние се потопяваме в него всяка нощ. Това е състояние на интензивен интерес към това, което се случва. Когато в такова състояние аз се срещна с идеята, старая се да я покрия с цимента на думите, тъй като читателят признава само думите, написани върху хартията. Ти можеш да отидеш при него и да му разкажеш красива история, но той ще каже: Това страхотно, но аз нещо не виждам глава 1-а или 23-а!“ Затова, когато гледам в тунела, се старая моите пръсти да следват това, което виждам. Това ми дава първият циментов или мраморен (ако то е много красиво) блок, и ето тук започва работата. Аз вземам в ръце длето и чук и започвам да отчупвам големи късове – всяка написана работа може да стане по-добра чрез зачеркване и изрязване.

С.В.:Доколко окончателният вариант на твоите работи се отличава от първоначалните?

Р.Б.:Той е доста по-малък. Черновата е огромна.

С.В.: Интересно, аз винаги съм чувствал това. Струва ми се, че за сметка на това, че книгите ти са много стегнати, читателят се прониква по-дълбоко с тях.

Р.Б.: Колкото по-малка е книгата, толкова по-големи възможности има читателят да я изпълни със своите чувства. За мен това сбиване е станало почти автоматичен процес. Аз взимам дебел ръкопис, молив и говоря: „Не, не, не…“ С годините това „не“ става все по-безжалостно.

Аз виждам красиво парче от текста, но усещам, че той не трябва да е там, може би в някоя друга книга, но не и тук. И аз го зачерквам. По този начин, ръкописът става все по-малък, и по-малък. По повод на този процес – рационалното разбиране в мен е много малко, много повече неща се случват на интуитивно ниво.

С.В.:Иска ли ти се да имаш това рационално разбиране или предпочиташ този процес да си остава интуитивен?

Р.Б.: Много хубав въпрос. Понякога си мисля, че навярно има смисъл да изследвам този процес и да го сведа до конкретни стъпки „А“, „Б“ и „В“. Но в същото време тази идея поражда в мен някакво безпокойство. В крайна сметка всичко се свежда до това, текстът да звучи вярно.

В основата на книгата „Единствената“ лежи проста и красива идея. Тази идея беше толкова проста и толкова красива, че аз разбирах: ще напиша книгата бързо. Написах 32 глави и после изхвърлих всичко, защото то беше абсолютно невярно. После написах още 11 глави, движейки се вече в съвсем друга посока, и също ги изхвърлих, защото това също не беше вярно. Започнах вече едва ли не да лазя по стената, недоумявайки как е възможно една такава проста идея да се окаже толкова извъртяна? Не ми оставаше нищо друго, освен да се спра и да й дам време да узрее.

Ако трябва да посъветвам нещо един начинаещ писател, аз не бих могъл да кажа нищо конкретно – само общи приказки. И това е най-доброто, което мога да направя. Аз бих му казал: „Не мисли, не оценявай доколко е разумно това, което пишеш върху хартията, получавай удоволствие. Ако ти е скучно със своите собствени думи, написани на хартия, представи си какво му е на читателя. Твоето удоволствие е абсолютно необходимо. Щом започнеш да се прозяваш, изхвърляй всичко. И последен съвет: не се старай да изглеждаш прилично. Това е ключът към собствената ти самоизмама, който се експлоатира отново и отново.“

Затова, когато сядам зад клавиатурата, аз преди всичко си казвам: „Скъпи вътрешен наблюдател, сега аз ще напиша нещо безумно, отвъдно. За теб това няма да има никакъв смисъл, но ми позволи на мен да го направя. След това ще изхвърля всичко, което съм написал и вместо това ще създам нещо рационално, вменяемо и разумно – и това ще е страхотно!“ Вътрешният ми наблюдателме пита: „Обещаваш ли?“ Аз казвам: „С цялото си сърце. Само ми позволи да потичам и да полудувам малко. Тогава той ми казва: „Добре, аз ще се обърна с гръб“. Вътрешният наблюдател се обръща с гръб и аз пиша абсолютно безумен откъс. След това го чета и забелязвам, че в него има нещо, което може да бъде използвано. И тук наблюдателят се обръща и казва: „Но ти ми обеща!“ А аз казвам: „Аз наруших своето обещание“.

И това сработва отново и отново. Не си струва да се тревожи човек за това, което мисли вътрешният наблюдател, какво мисли читателят, какво мисли издателят. Единственото, което ти трябва, е да се хвърлиш в бесния поток на бушуващата река, която се носи към водопада, чиято височина ти не знаеш, и да позволиш да бъдеш отнесен. От този ревящ, търкалящ се поток ще се роди нещо, което ще бъде интересно. Това е онзи подарък, онзи дар, който трябва да отдадеш.

kvalifikacia.bg

, , , ,

10 вдъхновяващи и мотивиращи книги

Тук ще споделим няколко заглавия, които могат ви предложат нова гледна точка за възможностите и способностите ви.

10. „Седемте навика на високоефективните хора“

23707_b

номер 10

 

Макар и малко проповеднически на моменти, пътеводителят на Стивън Кови не само помага за развитие на по-добри навици, а успява да убеди, че продобиването им ще ни направи по-успешни.

Най-добър цитат:

Внимавай какво си мислиш – превръща се в действие!

Внимавай какви са действията ти – превръщат се в навици!

Внимавай какви са навиците ти – превръщат се в характер!

Внимавай какъв е характерът ти – превръща се в съдба!

9. „Как да печелим приятели и да влияем на хората“, Дейл Карнеги;

kak-da-pechelim-priqteli-i-da-vliqem-na-drugite-350x500

номер 9

 

Книгата е написана след анализ на много експериментални данни, които е правил д-р Карнеги. Съветите са простички и валидни както за времето, в което е живял той, така и в днешно време.

Най-добър цитат:

Неподправената истина е такава, че почти всички хора, които срещаш, се чувстват превъзхождащи в някакво отношение, и сигурен път към техните сърца е да им дадеш да разберат по тънък начин, че ти разпознаваш тяхната значимост, и то – искрено!

8. „Мисли и забогатявай“

download

номер 8

Наполеон Хил интервюира 40 милионери, за да разкрие сходни умствени процеси и поведения, които са довели до техния успех. Неговият анализ на тези „най-добри практики“ бил революционен в свят, където смятали, че богатството е резултат на комбинацията от алчност и късмет.

Най-добър цитат:

Всички пробиви, от които се нуждаеш, те очакват във въображението ти. Въображението е работилницата на ума, способна да превърне умствената енергия в завършеност и богатство.

7. „Гигантски крачки“

gigantski_krachki_hrm

номер 7

 

Каква полза от вдъхновението, ако не е подкрепено с действия?
На базата на най-добрите инструменти, техники, принципи и стратегии, предложени в „Събуди великана в себе си“, авторът на бестселъри и консултант по върхово представяне Антъни Робинс ви предлага всекидневни вдъхновения и малки действия – упражнения – които ще ви подтикнат да направите гигантски крачки към подобряването на качеството на вашия живот.

7. „Мислещият човек“

180251_b

номер 6

Мотивационните книги обикновено са за предприаменето на моментални действия. В противоположност на това, тази класика от 1902 г. на Джеймс Алън е малко по-проницателна. Тя обяснява как мислите моделират нашата личност, и как тази личност те кара да предприемаш онези действия, които  са необходими, за да успееш.

Най-добър цитат:

Мечтателите са спасителите на света.

5. „Най-великият търговец на света“

23601z

номер 5

 

Много повече от просто многотиражна книга, творбата на Ог Мартино, изградена чрез фабула на басня, насърчава живота ви към пълноценност чрез вяра в самия себе си. Препоръчителна книга за всеки, който се занимава с продажби. (Което всъщност означава за всички нас)

Най-добър цитат:

Аз ще преживея този ден, сякаш е последният ми ден. Този ден е всичко, което имам и тези часове са моята вечност. Аз приветствам този изгрев, който крещи с радост като затворник, на когото е отменена смъртната присъда. Аз повдигам ръцете си в знак на благодарност за този безценен дар – новия ден!

4. „Не се тревожи – прави пари!“

IMP_Nesetrevozhipravipari_20582_1

номер 4

 

В тази книга авторът посочва сто нови начина да заживеем по-пълноценно и да се тревожим по-малко като по такъв начин привлечем повече богатство и благоденствие в нашия живот.

Най-добър цитат:

Стресът е нищо повече от социално-приета форма на умствено заболяване.

3. „Мотивацията. Изненадващата истина за това, което ни движи напред“

номер 3

номер 3

Това е книга за мотивацията е малко по-различна. Прекалено много организации – не само компании, а и правителства и организации с идеална цел – все още действат въз основа на предпоставки за човешкия потенциал и индивидуалната реализация, които са остарели и се основават по-скоро на фолклора, отколкото на науката. Те продължават да следват практики от рода на краткосрочни планове за стимулиране или схеми за изплащане за изпълнение на задача – въпреки все повечето доказателства, че подобни мерки обикновено не просто не действат, а често вредят. Още по-зле: тези практики не са непознати в училищата ни; отрупваме децата с модерни технологични джаджи и лесни пари, за да ги „стимулираме“ да учат. Да, посоката наистина е грешна…
Откъде обаче да знаем кой е верният подход? Решения има; например в трудовете на учени, чиято работа през последния половин век ни предлага по-различен възглед за човешката мотивация. Твърде дълго е имало разминаване между онова, което знае науката, и онова, което прави бизнесът; между нас самите, когато сме на работа и когато се забавляваме. Целта на „Мотивацията“ е да преодолее този разрив.

Най-добър цитат:

За творците, учените, изобретателите, учениците, и останалите от нас подходящата мотивацията е тази, която ни кара да правим това, което е интересно, предизвикателно и поглъщащо и тя е важна за високите резултати на действията.

2. „Силата на положителното мислене“

silata-na-polozhitelnoto-mislene-viarata-pravi-chudesa

номер 2

Когато беше публикувана, както психолози, така и теолози атакуваха тази книга като еретическа и обвиниха автора в ексцентричност. Днес науката е доказала основната идея в книгата, а именно това, че да бъдеш оптимист те прави по-здрав и по-щастлив, а от това произтича съвсем естествено и постигането на успех.

Най-добър цитат:

Действието спомага за изграждането и подържането на увереност. Бездействието е не само резултатът, но и причината за появата на страх. Може би действието, което сте предприели, ще е успешно. Може би други действия и преценки биха последвали. Но каквото и да е действието, което ще предприемете, е по-добро от бездействието.

1. Тук оставяме празно място, за да можете да споделите вашата любима книга на тази тематика… 

Вашият номер 1

Вашият номер 1

Сега е ваш ред! Кой е вашият фаворит?

kvalifikacia.bg

ТОП ОБРАЗОВАТЕЛЕН ИНОВАТИВЕН ПРОЕКТ и ИНИЦИАТИВА НА 2016 ГОД.

kvalifikacia.bg препоръчва:

„Talent Factory“ обучения  от Leader Academy – един специален тип обучения, обединяващи модули за личностно развитие с академично и кариерно ориентиране.

,

Кампания от „Хеликон“ с до 80 % намаления за любителите на книги

За всички, които обичат книги, тази новина ще е повече от интригуваща: от 23 януари хитови заглавия на книги ще се продават с огромна отстъпка – до 80% от цената, в книжарници Хеликон. Цените ще варират от 1,95 до 14,95 лева.
Това беше оповестено от  книгоразпространителската верига „Хеликон“ .
Нека да защитим с факти защо тази кампания е толкова атрактивна –  библията на специалистите по история на изкуството „Огледалото на света“ от Джулиан Бел е намалена от 100лв на 14.95 лв. Книгата е смятана за най-богатата история на изкуството, разказвана някога.
1571025_b
За любителите на пътешествията е енциклопедията „Седемдесетте чудеса на Китай“ – от 80 лв. корична цена сега само за 9,95 лв.
res_88356a4122a67229e6b0ed31933833e0От 60 лв. само за 6,95 лв. любопитните на тема история могат да вземат и енциклопедиите „Хроника на Фараоните“. Летопис на владетелите и династиите в Древен Египет“ и „Хроника на маите и техните крале и кралици“.
1083933_b
4,95 лв. пък ще струват „ABC на инвестирането в злато: „Как да запазите и умножите богатството си“ и „Водата и солта – първоизточник на живота“.
9370367_b
res_0e79b2225d2f93891ae663c9c4ebcb8b

Топ офертата за децата е серията от книжки на Трейси Мъроуни„Когато се чувствам добър“, „Когато се чувствам самотен“, „Когато се чувствам уплашен“ и „Когато се чувствам щастлив“.

Книжките с прекрасни илюстрации са писани от детски психолог и освен забава за малчуганите могат да бъдат верен помощник и на родителите.

От  23 януари до 23 февруари цената им от 9,99 ще е 4,95 лв.

Намаленията са в сила до 23 февруари или до изчерпване на количествата.

kvalifikacia.bg
, , ,

10 източника за безплатни електронни книги

Тук ще поместим 10 източника за безплатни електронни книги, които могат да ни бъдат полезни в часовете на почивка, когато искаме да се разсеем и разведрим. Разбира се в част от тях присъства полезна информация за ученици и студенти.

bigstock-books-fly-into-your-laptop-17224229

 

  1. http://www.slovo.bg – един прекрасен източник за българска литература. Словото е класирано на първо място в категорията „Информационен сайт“, а през 2002 г. печели гласовете на публиката в категория „Онлайн библиотеки“. През 2003 г. Словото печели и награда „Христо Г. Данов“ за принос в развитието на българската книжовна култура в категорията „Електронно издавани и нови технологии“. Освен по автори и заглавия, тук можем да намерим разпределени заглавия и по периоди на развитие на българската литература.



  2. http://chitanka.info – или „Моята библиотека“, както е по-известна. Тук може да се търси по азбучен ред, по автор или по творба. В една от секциите: речник, има възможност да проверим значението на думи, които не са ни познати. Има форум също така, в който се публикува информация за нови книги и инициативи.
  3. http://www.booksbg.org/booksbg/ – подзаглавието на сайта е: „Безплатни електронни книги“. Впечатленията, оставени от тази източник, са прекрасни. Единственият минус, ако можем да го отчетем като такъв е, че изисква регистрация. За сметка на това всичко, след тази 1 минутка попълване на данни, е лесно и приятно. Навигацията на сайта е отлична. Книгите са разпределени по категории, като всяка книга е придружена с описание, рейтинг и коментари. Има секция за все по-популярните видео-трйлъри.
  4. http://www.spiralata.net – този източник е виртуална духовна библиотека. Това, което е важно да се отбележи тук е, че не се изисква регистрация и могат да се открият заглавия, които не присъстват като безплатни. Тук могат да се открият повече от 1800 книги, подредени в азбучен ред. Разбира се, чрез търсачка можем да открием желаното от нас заглавие бързо и лесно.
  5. http://shop.myebook.bg – поставяме тук и този източник, тъй като има богат асортимент от заглавия. Не всички книги са безплатни, но има възможност да изтеглим любима книга на достъпна цена.
  6. readbg.com – прекрасен източник с лесна навигация за теглене на безплатни електронни книги. Могат да се открият много и интересни заглавия, които изненадват с възможността да бъдат изтеглени безплатно. Не се изисква регистрация. Всичко се случва бързо и лесно! В отделните секции можем да търсим по жанрове, имена на книги и  автори.
  7.  http://www.liternet.bg – изключително богат източник, съдържащ богата информация в следните категории (раздели): Художествена литература, култура и изкуствознание, хуманитарни и социални изследвания, фолклор и митология
  8. http://www.litclub.com – мястото за българска и преводна художествена литература, литературна критика, хуманитаристика. Имате възможност да предлагате и свои текстове. През 2009 г. „Литературен клуб” получава Националната награда за принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов” в раздела „Електронно издаване и нови технологии”.
  9. http://www.izvorite.com – поместваме този източник, тъй като тук можем да открием откази от книги за самоусъвършенстване  и разкази за повдигане на духа.
  10. http://www.koronal.com/index.html – това е един различен източник. Поместваме го, тъй като има информация за това как се пише дипломна работа, казус и т.н. Тук присъстват реферати, курсови работи, презентации, есета и т.н. Може да се изтегли бързо и лесно информация, която да  бъде в помощ в обучнието ни.

По молба  на наши читатели прибавяме и следните сайтове:

http://4eti.me

http://biblio.bg

kvalifikacia.bg

ТОП ОБРАЗОВАТЕЛЕН ИНОВАТИВЕН ПРОЕКТ и ИНИЦИАТИВА НА 2016 ГОД.

kvalifikacia.bg препоръчва:

„Talent Factory“ обучения  от Leader Academy – един специален тип обучения, обединяващи модули за личностно развитие с академично и кариерно ориентиране.

 

, ,

Аудиокниги вече и на български език? Какво представляват те?

audiobook

Слухът е сетиво, което е изключително важно за способността да възприемаме околния свят.

Научете повече доколко е важен слухът за запаметяването:

http://kvalifikacia.bg/dokolko-e-vajen-sluhut-pri-zapametyavaneto-kak-da-go-razviem/

Дениз Гергинова е създателят на портфолиото от аудио книги:

http://www.audioknigi.bg

„Това е интимно преживяване, което може да усети на дълъг път“, казва тя и добавя, че доброто „изпълнение“ е не по-малко важно от добрата книга.

Дениз Герганова прекарва 25 години в Австрия, работи там като инженер. В орпеделени моменти тя пътува по работа и уплътнява времето си като започва да „чете“ аудио романи на немски.

Създаването на аудио книга не е лесно начинание.

Необходимо е да се открие подходящ актьор – той трябва да е способен да влезе в историята и да я разкаже като своя. Желанието й е да популяризира българската литература за слушане, като адаптира книги на български автори – класически и нови. Друго изискване към актьорите е да бъдат искрени и да имат отношение към литературата, за да може да бъде пресъздаден текстът – иначе не се получава.

Аудиокнигите и драматизации на детски приказки биха могли да бъдат алтернатива на телевизора, но не само това – те развихрят въображението и спомагат за развитието му.

В българската съвременна проза най-силни са кратките разкази. Дениз обръща внимание и на задължителната ученическа литература – създават се записи за всички автори, които са включени за матурата на учениците.

Предстои пускането на „Естествен роман“ на Георги Господинов с гласа на актьора Стоян Алексиев.

Твърдението, че аудио книгите са за мързеливи хора, не е вярно в основата си. Тук преживяването е съвсем различно, информацията се възприема чрез друго сетиво – слуха, и ролята на актьора е от изключително значение.

Герганова споделя, че само 7% от хората в България си купуват книги – още една болезнена статистика. Възниква въпросът и колко от тях ги четат. Когато е започнала с проекта си преди две години се е обърнала към тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, който й е отказал, защото „няма достатъчно пари“.

Господин Дянков, щом е нямало пари за образование, възниква въпроса,  за какво  е имало тогава?

Образованието не е приоритет по друга причина, но няма да навлизаме в тази тема. Подкрепа от институции и организации може би няма да получи, а каузата е повече от печеливша за всички – остава всеки един от нас да я подкрепи по един или друг начин.

Желанието на Гергинова е да пренесе в аудио формат българската класика.

Разказва, че екипът й е получил благодарствено писмо от момиче, което е преживяло операция на очите и неин близък е купувал всеки ден по една аудиокнига, с която да я развличат, докато е в болницата.

Направете и вие един различен подарък:

http://www.audioknigi.bg/shop/

Аудио книгите ни носят различна емоция – може би 70 годишната им история в Щатите доказва, че за тях има отредено място!

kvalifikacia.bg

ТОП ОБРАЗОВАТЕЛЕН ИНОВАТИВЕН ПРОЕКТ и ИНИЦИАТИВА НА 2016 ГОД.

kvalifikacia.bg препоръчва:

„Talent Factory“ обучения  от Leader Academy – един специален тип обучения, обединяващи модули за личностно развитие с академично и кариерно ориентиране.