, ,

Моето „когато бях малък…“ е различно от твоето!

Моето бъдещо аз и реализация са различни от твоите…

Моите мечти са различни от твоите…

Аз съм различен от теб и имам различни таланти…

 

grow_up2

 

Когато бях малък изобщо не съм мислил какъв искам да стана, бях в настоящето и, без да знам, съм имал нужда от подкрепа. Когато бях малък, бях ученолюбив и бях отличник, но какво от това, тъй като нямаше никой, който да ми даде инструментите, с които мога да доразвия качествата и уменията си. Тогава, докато бях малък, не знаех, че ще  търся тези инструменти и ще ги открия.  Когато бях малък, не знаех също така, че след като ги открия, ще помагам на други да открият своите инструменти и чрез тях да развият качествата и силните си страни.

Когато бях малък, си се представях как ще изглеждам, като стана голям. Още е пред очите огледалото, което си представях и в което се виждах – то обаче не беше обикновено огледало, не отразяваше само външността. В него можеше да се прочете удовлетворението от това, което правиш – това беше и мярката ми за щастие. Аз се виждах в огедалото доволен и горд от себе си, без да знам точно какъв ще стана като порасна. 

Андрей Илиев

Трейнър „Когнитивни умения и лична ефективност“

14365517_1023535111078789_1929292628_n

Когато попитах сина си какво мисли, какво е мнението му по даден въпрос, той ми се усмихна и каза: „ Аз мисля по много въпроси и мисля много неща, но вече не казвам, защото, когато го кажа, големите ми казват, че това са глупости.“

Замислих се за това колко ограничени всъщност сме ние „знаещите“, колко е жалък фактът, че в този момент срещу мен може би стои човекът, който утре ще „спаси света“ и той няма да го направи не защото не знае как , а защото вече не мисли, че може.

Опитах се да му обясня , че няма „мозък за универсално ползване“. Няма правилно и грешно мислене. Нашите мисли са наши, и това, че другият не ги разбира, не ги прави грешни. Всъщност това, което мислим, е това, което чувстваме и то в този момент е единствената истина за живота и света.

Това беше моят проблем дълги години в училище. Не смеех да мисля самостоятелно, защото това не покриваше наложените методи и стереотипи. Когато бях малка, аз спрях да мисля, защото това бяха „глупости“.  Чувствах се неадекватна, глупава и ограничена. Дистанцирах се от всичко, което предлагаше училището, и реших да си дам компетенциите и уменията, които ми трябват и търся в живота.

За да мога днес да съм тази, която искам и да мога и правя нещата, които харесвам, аз съвсем рано разбрах, че ще трябва да поема отговорността на „неотговорния ученик“ и да търся моето навън.

Екатерина Николопулу

Трейнър „Поведение и комуникация“

images

Когато бях малка, исках да стана шофьор на камион. Имах жълт камион – Камаз. Ама не, после исках да стана готвач, правех сарми от листа и кал. И после майка ми каза, че  рисувам прекрасно, вдъхнових се реших, че всичко, което чувствам, мога да го нарисувам. Когато трябваше да кандидатствам в гимназия, родителите ми искаха да вляза в „езикова гимназия“, това беше тяхната мечта. Моята мечта обаче  беше друга. Исках да рисувам,  да правя дрехи и да стана световно известен дизайнер. Ходих на частни уроци само по математика. Познайте каква беше оценката ми? 3.688! Изкарах 6-ци на останалите 3 изпита (доброволно отидох на тест по български и изпит по рисуване – имах цел!). За каквото и да се бореха родителите ми, аз имах собствено мнение. След като влязох обаче, това, което ми бяха представили като програма, драстично се различаваше от моите очаквания. И вместо да рисувам, аз трябваше да шия на шевна мапина над 13 часа седмично. Това, което очаквах от образованието и моето разочарование доведоха да продължа в друга носока. Търсенето продължи – това, което знаех, че ми се отдава, беше българският и литературата, защото на този фронт се чувствах свободна и никой не можеше да ме спре да правя това, което вярвах, че е правилно за себе си. Учителката по български ми поставяше 4-ки на всичко, което пишех, без да го чете. Въпреки това, влезнах Българска филология –  това, че не мислех като нея, не означава, че не мисля правилно!

  Антония Обретенова

Трейнър „Кариерна стратегия и личен бранд „

Познато ли ти звучи? Искаш ли да разбереш какво ти е нужно и в какво си най- добър, така че да го използваш, за да бъдеш успешен?

Ако искаш да чуеш края на историите, ако искаш да срещнеш всеки един от героите по отделно и да разбереш кой е той, запиши се за участие в  Talent Factory и разбери как всеки един от героите се  е справил с трудната ситуация. Намери отговори на твоите въпроси.

Talent Factory е едно различно и незабравимо преживяване.

Научи повече:

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар