,

Нещастникът, който обичал живота

peaceful

Все се хвалил един селянин, че много обича живота. Твърдял, че нищо не можело да сломи тази обич. Чудили се някои хора как може чак толкова да се обича живота, та понякога той бил толкова суров и жесток. Решили веднъж двама приятели да изпробват любовта на селянина.

– Всеки ден ще му правим по някоя пакост – предложил единият.

– Точно така – веднага се съгласил другият. – Ако всеки ден го сполетява ново нещастие, ще го видим тогава дали ще продължава да обича живота.

Речено-сторено. На единия ден злосторниците откраднали кокошките на селянина, на другия отровили кучето му. Отишли после при него и му казали:

– Разбрахме случайно какви беди са те сполетяли. Едва ли вече обичаш живота толкова.

– Обичам живота – твърдо казал селянинът. – Дорде съм жив, ще го обичам.

Тръгнали приятелите ядосани. Значи трябвало нещо по-лошо да го сполети. Този път изгонили овцете му в гората да ги изядат вълците. Пак отишли при селянина и го попитали:

– Май си доста натъжен? Сигурно вече не обичаш живота чак толкова?

– Натъжен съм, но дорде съм жив ще обичам живота все тъй силно – отново казал селянинът.

Много се ядосали двамата приятели. Този път запалили обора му. Едва не изгоряла и къщата. Отишли отново при селянина.

– Ех, каква беда те сполетя. Изглеждаш много нещастен, май не обичаш вече живота? – попитал единият.

– Нещастен съм – отвърнал, – много съм нещастен. Почти нищо не ми остана, но дорде съм жив ще обичам живота!

– Как се обича такъв живот, старче? Та той беше толкова несправедлив и жесток с теб! – ядосали му се злосторниците.

– Животът не е несправедлив и жесток – казал нещастникът. – Действителността е такава. А тази действителност я правим ние хората. Затова дорде съм жив ще обичам живота!

kvalifikacia.bg

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар