, , , ,

Страхът от допускане на грешки не води до растеж

mistakes460

Тук ще поместим статия, отнасяща се към всички перфекционисти –  ще засегнем и страха от допускане на грешки. Нека да споделим и историята на една успешна личност – автор на книги и преподавател в университета в Мериленд:

„През целия ми живот съм се ужасявала от правенето на грешки. Когато изнасях презентация за Германия в 6-ти клас и учителят ме попита кой е  канцлерът по това време, отнеме ми минута да изрека фамилията му – оказа се, че изведнъж съм започнал да заеквам. Само миг колебание за мен означаваше провал… Когато започнах да работя в колеж, първият път, когато изметох пода, ми отне прекалено много време. Притеснявах се, че ако мениджърът ми види непочистеното място, тя ще си помисли, че не работя достатъчно усърдно и не съм се погрижил за всяко петънце. Когато ме приеха магистратура,  си мислех, че те могат да усетят моята глупост и отсъствие на умения и че няма да ме приемат. Когато започнах да пиша професионално, бях сигурна, че някои автори биха могли да заемат моето място на секундата. (все още се тормозя затова)

Така че… ако сте се страхували от правенето на грешки също като мен – разбирам ви много добре!“

Оказва се обаче, че грешките могат да бъда много полезни. Разбира се обикновено сме наказвани, когато грешим. Факт е също така, че най-успешните личности са прогресирали точно заради грешките си. Казваме, че грешките ни предоставят нови възможности, но правим в същото време всичко възможно да защитим децата си от това да грешат. Не е ли парадоксално?

“Доакто не желаем нашите деца да се сблъскат с разочарование и провал и докато се опитваме да ги защитаваме от всичко, за което смятаме, че могат да се провалят в определена задача, ние ограбваме възможността да научат и извлекат важен урок – урок, от който могат да се поучат.“, пишат Робърт Брукс и Сам Голдстейн – двама изтъкнати експерти относно развитието на децата.

“Това е едва забележимо послание към детето:

Ние не смятаме, че си достатъчно силен, за да се справиш с трудностите и грешките.

Интересното е, че дори хора, които считаме за най-добрите специалисти в дадена сфера са допускали грешки, от които те са се поучили и са успяли да ги използват като трамплин за развитието им. Оказва се, че някои светци не са толкова святи.

Тъджънт пише:

“Както Томас Кроулел, автор на съдържателно назованата книга: „Светците се държат лошо“, споделя: „Католическият календар е пълен с прословути мъже и жени, които променят живота си и се превръщат в светци.

Свети Камил де Лелис бил италиански наемен войник, изтънчен картоиграч и измамник. Цели шест години Свети Маргарет от Кортона живее като любовница на тоскански благородник. Мойсей води банда главорези в египетската пустиня. И Пелагия Антиохийска била известна с непристойните си прояви. Всички изброени преминали през големи страдания, но до момента на канонизирането им били допускали множество грешки. И повечето от нас не целим да бъдем канонизирани.“

Нека поговорим за доказателство, че грешките ни могат да се превърнат  в огромен опит и поради това се развиваме.

Но това може да се случи само ако си позволим да грешим.

Оказва се, че японската култура разглежда грешките по по-различен начин спрямо европейската. Понякога грешките нарочно не се поправят, за да могат да видят учащите последствията от грешката след няколко седмици.

Тук ще споделим 2 мита, свързани с правенето на грешки:

МИТ:  Перфекционистите изграждат по-добри работници.

ФАКТ: Много перфекционистите се страхуват от предизвикателства, поемат по-малко рискове и са по-малко креативвни от онези, които не са перфекционисти. Едно проучване показва, че перфекционистите се справят по-слабо отколкото техни колеги на същата длъжност в писмени задачи. Може би това се корени в причината, че перфекционистите се страхуват да получават обратни връзки, които ще им покажат, че не са са се справили толкова добре колкото техни колеги.

МИТ: Хубаво е за самочувствието на  децата ни да ги хвалим, че са умни.

ФАКТ: Проучване показва, че по-скоро хваленето на децата, че са умни, отколкото да ги накараме да полагат усилия, води до това да се страхуват от поемането на по-трудни задачи, защото се притесняват, че могат да изглеждат „глупави“. Децата, които чувстват, че усилията са по-важни отколкото да се проявят като умни, проявяват по-голяма готовност да се захващат с по-големи предизвикателства.”

Разбира се грешките се появяват във всякакви форми и размери – без съмнение това е трудна и сложна тема. Много от нас знаем, че ще трябва да изхвърлим перфекционизма като критическа оценка – и, разбира се, ние знаем,  че грешките са неминуеми и нито един човек не е винаги безупречен.  В такъв случай защо се опитваме да бъдем такива? (Също така задавам този въпрос на себе си!) Също така знаем, че грешките водят до растеж! Ключът в такъв случай е да приемем този факт, да се озъртаме и да проявим внимание – ако примем тази гледна точка и видим грешките ни като предизвикателства, които могат да ни накарат да задълбаем и да опитаме отново с повече усилия – нашите действия ще имат по-голям замах и е въпрос на време резултатите, които желаем, да се проявят.

kvalifikacia.bg

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар