Публикации

, , ,

Американски университети, които попадат в TOP 200 в световен мащаб

usaCountry

Американски университети, които попадат в ТОП 200 в световен мащаб

 

Предлагаме на вашето внимание класация на университети в Щатите, които попадат в ТОП 200 в световен мащаб. Това изследване е направено от Times Higher Education World University Rankings 2014-2015.

Изготвено е по определени критерии – провеждане на проучвания, реализация на студентите и международен обмен.

За повече информация какви са критериите можете да проверите тук:

http://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2014-15/world-ranking/methodology

Ранк Институция Местоположение Среден резултат по зададени критерии
1 California Institute of Technology (Caltech) Щатите 94.3
2 Harvard University Щатите 93.3
4 Stanford University Щатите 92.9
6 Massachusetts Institute of Technology (MIT) Щатите 91.9
7 Princeton University Щатите 90.9
8 University of California, Berkeley Щатите 89.5
9 Yale University Щатите 87.5
11 University of Chicago Щатите 87.1
12 University of California, Los Angeles (UCLA) Щатите 85.5
14 Columbia University Щатите 84.4
15 Johns Hopkins University Щатите 83.0
16 University of Pennsylvania Щатите 81.0
17 University of Michigan Щатите 80.9
18 Duke University Щатите 79.9
19 Cornell University Щатите 79.4
20
University of Toronto
Канада 79.3
21 Northwestern University Щатите 79.2
24 Carnegie Mellon University Щатите 74.3
26 University of Washington Щатите 73.2
27 Georgia Institute of Technology (Georgia Tech) Щатите 72.8
28 University of Texas at Austin Щатите 72.3
29 University of Wisconsin-Madison Щатите 71.9
29 University of Illinois at Urbana-Champaign Щатите 71.9
32 University of British Columbia Канада 71.8
37 University of California, Santa Barbara Щатите 70.0
38 New York University (NYU) Щатите 69.9
39 McGill University Канада 69.6
41 University of California, San Diego Щатите 68.6
42 Washington University in St Louis Щатите 67.8
46 University of Minnesota Щатите 65.9
46 University of North Carolina at Chapel Hill Щатите 65.9
54 Brown University Щатите 64.1
55 University of California, Davis Щатите 63.7
57 Boston University Щатите 63.6
58 Pennsylvania State University Щатите 62.9
68 Ohio State University Щатите 60.7
69 Rice University Щатите 59.8
75 University of Southern California Щатите 58.4
82 Michigan State University Щатите 57.3
86 University of Notre Dame Щатите 56.5
86 University of Arizona Щатите 56.5
88 University of California, Irvine Щатите 56.4
88 Tufts University Щатите 56.4
91 University of Pittsburgh Щатите 56.1
91 University of Massachusetts Щатите 56.1
93 Emory University Щатите 55.5
94 McMaster University Канада 55.3
96 Vanderbilt University Щатите 55.2
97 University of Colorado Boulder Щатите 55.1
102 Purdue University Щатите 54.0
109 University of California, Santa Cruz Щатите 53.7
113 University of Montreal Канада 53.4
116 Case Western Reserve University Щатите 53.2
121 University of Rochester Щатите 52.7
124 University of Alberta Канада 52.6
126 University of Florida Щатите 52.5
126 Boston College Щатите 52.5
130 University of Virginia Щатите 52.1
132 University of Maryland, College Park Щатите 51.9
141 Colorado School of Mines Щатите 50.9
141 Texas A&M University Щатите 50.9
144 Rutgers, The State University of New Jersey Щатите 50.5
147 Brandeis University Щатите 50.3
150 University of California, Riverside Щатите 50.1
150 Indiana University Щатите 50.1
152 Dartmouth College Щатите 50.0
162 University of Utah Щатите 48.6
169 University of Miami Щатите 48.0
173 University of Victoria Канада 47.7
173 Georgetown University Щатите 47.7
175 University of Iowa Щатите 47.5
177 Syracuse University Щатите 47.3
180 University of Delaware Щатите 47.0
182 Arizona State University Щатите 46.9
185 Northeastern University Щатите 46.8
186 Yeshiva University Щатите 46.7
188 University of Ottawa Канада 46.6
188 Stony Brook University Щатите 46.6
191 University at Buffalo Щатите 46.5
193 Iowa State University Щатите 46.2
200 George Washington University Щатите 45.6
200
Florida Institute of Technology
Щатите

 

kvalifikacia.bg

,

Защо да учим висше образование?

Първият въпрос е:

„Има ли смисъл да учите висше образование?”
01c-day-of-knowledge-2011

Все по-често попадам на твърдения от рода, че е безсмислено да се учи висше образование, че няма смисъл да си губиш времето, че образованието няма отношение към професионалната реализация.

Опасни и безотговорни твърдения! Може би има завършили студенти, които могат да изпаднат в подобна ситуация, но едно е сигурно – това не се отнася за всички!

Аз ще ви дам няколко причини „ЗА” това да продължите обучението си! Няма да разискваме на какво да обърнете внимание (това вече е направено: http://kvalifikacia.bg/prepodavateli-kakva-vsushtnost-e-tyahnata-rolya/) преди да вземете решение какво да учите, а ще изтъкнем някои причини защо да продължите обучението си.

Често се срещат и друг тип изказвания (без изобщо да са подготвени по темата), че броя на висшистите у нас е „много голям”. Какво означава „много голям”?

Могат да проверят и да се запознаят с броя на хората, завършили висше образование в Германия като процент от населението. Той е много по-голям, отколкото в България, и продължава да расте, именно защото все повече професии изискват по-високо образование.

Но да се върнем на темата: „Има ли смисъл да учите висше образование?”

  1. Важно е да продължите обучението си, т.к. отношенията в света стават все по-динамични и сложни, и в много области знанията, получени от средното образование не са достатъчни.
  2. Възможността да прекарате 4-5 години в академична среда, без да работите на пълен работен ден, не е за изпускане. Моментите, които запечатвате, остават за цял живот.
  3. Европейски програми за обмен – по програма „Еразъм +“ за рамката 2014-2020 Европейският парламент гласува рекордния бюджет от 14,7 млрд. евро. Всеки студент може да се възползва и да замине по програма „Еразъм +“ – стипендията, която отпускат, е напълно достатъчна, а опитът – неоценим.
  4. Само сте студенти, може да заминете на студентска бригада.  Наскоро имаше анкета – темата беше „студентите“, а основният въпрос – „Кое е най-полезно за студентите по време на следването им?”С най-голям резултат беше отговорът „Да съчетават ходенето на лекции и на работа, доколкото е възможно”. Да, може би това е най-търсеното, но уловката е „доколко е възможно”?! Студентските бригади дават възможност да работите, да пътувате и да заделяте средства, за да можете спокойно да се концентрирате върху обучението впоследствие, без да мислите за издръжката си по време на следването.
  5. Ако следвате неминуемо  ще създадете контакти. Приятелствата и контактите, които се създават по време на следването са едни от най-трайните и истински. Те се създават в етап от живота, в който се изграждаме като личности.
  6. Ще имате възможност да участвате в стажантски програми, за да се запознаете с работата в екип и да видите как всъщност се прилагат натрупаните знания – да разберете основните разлики между теория и практика.
  7. Ще имате възможност да ви преподават преподаватели-светила в конкретната област. Те обикновено не са много на брой. Но това няма значение – те преподават, т.к. обичат професията си,  разкриват опит си и споделят мирогледа си с вас. Те ви мотивират, запалват желанието ви да знаете повече, вдъхват ви ентусиазъм и вяра.
  8. И последно, защото никой не може да ви отнеме образованието!

„Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.“

Майка Тереза

Андрей Илиев

 

 

,

Завършваме средно образование – а сега накъде?

questioning

Какво се случва след като завършим средното си образование?!

Тук ще обърнем внимание на кандидат-студентските изпити и на кандидатстването веднага след завършване на 12 клас.

Масова практика е при кандидатстването след 12 клас решението за избора на профила на обучение (икономически, хуманитарен, технически и прочие) да бъде повлияно от това доколко добре е подготвен ученикът по конкретните предмети, по които се полагат кандидат-студентски изпити – математика, литература, език и т.н.

Горе-долу практиката е следната – избира се предметът, с който ще кандидатстваме първо и впоследствие се разглеждат онези специалности, които са достъпни, ако кандидатстваш с този предмет – те са „n“  на брой!

Ето първото ограничение, което си налагаме! А ако искаме да учим специалност, за която се кандидатства с друг предмет? Какво се случва тогава?

Тя отпада като опция!

Защо се случва това?

Просто масовият подход ни довежда до тези резултати.

Нека да дадем следния пример – харесваме и искаме да учим „Компютърни системи и технологии“.  Приемният изпит, който трябва да се положи, е по математика. В конкретния момент математиката не е най-силният ни предмет – означава ли това, че специалността не е за нас, че трябва да изберем друга и да се откажем? В повечето случаи – ДА!

Нека обаче да разгледаме друг подход!

Първо избираме специалността, която искаме (след детайлно проучване и събиране на информация), впоследствие разбираме, че приемно изискване е изпит по математика – на как да се случи това – не сме подготвени добре! Това няма дотолкова голямо значение  – важното е какво искаме да учим! След като вече сме се ориентирали и знаем, трябва да изпълним изискванията – при достатъчно добра мотивация, стратегия и точно отношение всичко това е постижимо.

Нека да обсъдим и друго интересно и наложило се убеждение в българското общество.

А именно – веднага след завършване да се кандидатства, ако не – сме пройдохи, загубеняци и прочие.

Ако не влезнеш веднага след завършване на средното си образование в каквато и да е специалност – не се гледа с добро око на теб – пускаш се по течението и подобно решение е пагубно!

Много строго убеждение и опасявам се – дълбоко погрешно в основата си! В Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция широка практика е да се направи пауза след завършване на средното образование – 1 или 2 години, в които вече завършилите ученици имат възможност да работят, пътуват и да съберат информация, за да вземат решение какво да учат. Целта на тази пауза е изборът на специалност и професия да е осъзнат! Смятам, че в някои отношения можем да се поучим или то поне да вземем предвид подобни примери и да променим подхода и отношението ни към висшето образование. Просто този избор определя впоследствие развитието ни като личности и бъдещата ни професия – това което ЩЕ БЪДЕМ, това, което ЩЕ ПРАВИМ, това, което ЩЕ РАБОТИМ!

Накратко нека се замислим за подхода ни при избор на специалност :

1)      Какво искаме да учим и да работим и впоследствие как можем  да го постигнем, а не обратното!

2)      Паузата след завършване на средното ни образование не е страшна – НАПРОТИВ – дава ни спокойствие, време за размисъл и възможност да изберем това, КОЕТО НАИСТИНА ИСКАМЕ ДА УЧИМ.  А и време – време да се подготвим и да постигнем желаното!

„Колкото по-осъзнат е изборът ни на специалност – толкова по-полезно ще е висшето ни образование и толкова по-добри ще са последствията от този избор!“

Андрей Илиев

ТОП ОБРАЗОВАТЕЛЕН ИНОВАТИВЕН ПРОЕКТ и ИНИЦИАТИВА НА 2016 ГОД.

kvalifikacia.bg препоръчва:

„Talent Factory“ обучения  от Leader Academy – един специален тип обучения, обединяващи модули за личностно развитие с академично и кариерно ориентиране.

,

Тъжна статистика – първи сме по висшисти и последни по брой университети на глава от населението.

12082010_Consequences_vs_results

Това става ясно от оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ предаде Стандарт нюз.

Съгласно нея:

  • Страната ни е с най-нисък дял на завършващите висше образование – едва 29% от хората между 30 и 34 години имат диплома от университет.
  • 51 висши училища България надминава останалите европейски страни, сходни на нея по население и територия.
  • Под 30% от всички висшисти у нас се реализират по специалността си.
  • На едно от последните места сме по способност да задържаме талантите си от изтичане в чужбина – на 142-ро от общо 148 места.
  • По привличане на талантливи учени заемаме едно от последните места – 144-о място
  • Голяма част от младите не стигат и до средно образование – 12,5% са напуснали училище преждевременно.
  • Страната ни се оказва и сред последните 30 в света по ниво на подготовка на учителите.

Според документа отпадането е „етнически обусловено“, но се задълбочава от фактори като бедност и безработица.

kvalifikacia.bg

,

„Еразъм +“ – представяне в България!

Програмата, променяща облика на висшето образовние в Европа чрез финансиране на студенти, с рекорден бюджет от 14.7 млрд. евро!

gallery_1159

 

Програма на Европейския съюз за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм+” (2014 – 2020) се откри официално в България на 13 май.

Събитието започна от 10 часа в зала „Средец на хотелШератон – София Хотел Балкан”, под патронажа на министъра на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова.

Програма „Еразъм+” е най-новата интегрирана програма на Европейския съюз за подкрепа на образованието, обучението и младежкия сектор. По време на седемгодишния период на програмата до 2020 се предвижда повече от 4 милиона европейци да бъдат финансирани за обучение, работа или доброволческа дейност.

Европейският парламент гласува рекордния бюджет от 14,7 млрд. евро.

За 2014г. бюджетът за България надхвърля 24 млн. евро.

В конференцията ще взеха участие заместник-министърът на образованието и науката г-н Иван Кръстев, изпълнителният директор на Център за развитие на човешките ресурси, д-р Янко Христозов, и представител на Генерална дирекция „Образование и култура” на Европейската комисия.

Основни теми, които се разискваха:

  1.  Европейските стратегически цели в сферата на образованието, обучението и младежта;
  2.  Основните предпоставки за създаване на Програма „Еразъм+“;
  3. Националните приоритети в сферата на образованието, които ще бъдат подкрепени от Програмата;
  4. Подготвителните дейности за стартирането й в България, както и статистика за първите кандидатури, изпратени през 2014 г.

http://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/index_bg.htm

, ,

Oregon State University (OSU) ни гостува – на 22 април – София, х-л „Кемпински Зографски” от 18:30 и в Пловдив – 23 април, х-л “Тримонциум” от 18.30 часа

Университетът на изобретателя на компютърната мишка провежда информационни срещи в България

 osu-tag-web-tb 1 2

Специални стипендии за български студенти от USD 3 000 до USD 13 500

Специални стипендии от USD 9 000 има и за подготвителните програми.

Орегонският държавен университет е изключително високо ранкиран в световните класации за научни открития. Един от най-емблематичните възпитаници на университета е д-р Дъглас Енгълбърт-изобретателят на компютърната мишка. Университетът има значителен принос към проучванията наНАСА и конкретно към мисията на Марс „Марс Експлорейшън Роувър”. Академичният състав има съществено участие при изобретяването на интернета.

„Фондация Карнеги за развитие на образованието” поставя OREGON STATE UNIVERSITY на едно от водещите места сред университетите с висока изследователска активност. За 2013г. университетът получи финансиране от USD 263 000 000 за нови научни изследвания.

В Орегонския държавен университет студентите се подготвят да бъдат конкурентноспособни по проекти от международна значимост. Сред най-значимите програми са:

• Лесовъдство и агрономия, класирани на 7-мо място в света;

• Мода, класирана на 5-то място в САЩ и

• Ядрено инженерство, класирана на 11-то място в САЩ.

OREGON STATE UNIVERSITY предлага бакалавърски и магистърски програми в следните области:

  • Бизнес
  • Либерални изкуства
  • Науки за Замята, океаните и атмосферата
  • Устойчиво развитие на планетата
  • Здравеопазване
  • Фармация
  • Ветеринарна медицина
  • Педагогика
  • Лесовъдство
  • Агрономия и Хранителни технологии
  • Компютърно инженерство
  • Строително инженерство
  • Индустриално инженерство
  • Механо инженерство
  • Химично инженерство
  • Електрическо инженерство
  • Еко инженерство 

Информационните срещи ще се проведат, както следва:

София – 22 април, х-л „Кемпински Зографски”, 18:30 часа

Пловдив – 23 април, х-л “Тримонциум”, 18.30 часа

Вашата регистрация за събитието можете да направите тук

Portfolio Items