Публикации

, , ,

Учителю любими…

 

6a00e009806a86883300e55044c7428833-640wi

Какво прави един учител любим?

Един въпрос, чийто отговор се крие не толкова в компетенциите  и ерудицията му, а в отношението и начина на преподаване. Изкарал си оценка „слаб 2“ днес – всички са вперили очи в теб и в погледите им се чете укор за неуспеха ти, за провала, за слабата оценка. Въпросът, който възниква обаче, е дали това не е „слаб 2“ и за учителя?!

– Те не учат, те не възприемат, те са празноглавци, невъзприемащи и слабоумни!

Това са някои от епитетите, които се отправят към учениците от страна на преподавателите. Питам се обаче, щом те – учениците ви, са такива – какви сте вие?!

Не може и не бива да се търси вината само в ученика или студента за постигнат неудовлетворителен резултат. Разбира се, има и „учащи“ се, които дотолкова са оставили науката на заден план, че друга оценка от оценка „слаб 2“ би била несправедлива, т.е. в този случай би била на място. Смятам, че накрая на срока учителят също трябва да получава оценка – тази оценка да е поставена от учениците – доколко добре се е справил според тях, доколко добре е преподавал и обяснявал и какво са научили от неговия пример? Надменността в някои преподаватели и отношението им към учениците като сбирщина от неудачници води до определени резултати. Най-често води до отказ на учениците да се занимават вече с даден предмет поради асоциацията, която си правят с предмета.

– Не обичам физика!

– Защо?

– Ами там госпожата ни беше една…

В един софийски университет, чието име не искам да споменавам, е въпрос на имидж да скъсат 90 % от студентите. Защо? Защото предметът им е толкова велик и неразбираем, че не могат много простосмъртни да го минат. Ако си преподавател и си скъсал 90 % от студентите си, това не означавали, че те дори не са усвоили минимума от знания, за да изкарат изпита – т.е. среден 3?

Означава!

А не означава ли, че не си си свършил работата и не си преподавал така, че да се разбере и усвои материала поне до някаква степен?

Означава – т.е. оценката, която студентите биха ти положили като преподавател е слаб 2.

На теб обаче като преподавател изобщо не те интересува мнението на учащите се. Ти си велик, ти гледаш от високо и раздаваш присъди.

А не бива ли преподавателите да се стремят да преподават така на учениците, че един ден точно тези ученици да ги задминат като знания и да продължат процеса на еволюция и на „предаване нататък“?

Не, не бива – величието не бива да се отнема!

При последния ми изпит от специалност „Българска филология“ ме изпитваше едно „светило“. Може и да свети, но единственото, което осветява, е голямото си его. Попита ме защо съм пропуснал лекциите й? Казах и, че съм бил по програма „Еразъм“ за една академична година. Репликата й беше красноречива:

–   Не знам как ще си вземете изпита тогава, ако сте пропуснали лекциите ми?

Отговорих, че ще се постарая. Това и направих – постарах се. Условието беше да се минат 2 дяла, от които тя задава по 1 въпрос от всеки дял. Започна да ме препитва по един от двата дяла – не само 1 въпрос, а няколко. Аз бях доволен от този факт. След 10-15 минути изпитване ми каза, че съм минал и ми дръпна книжката, за да ми нанесе оценката. Аз я попитах какво означава това – въпросът ми беше риторичен – това означаваше оценка среден 3. Бях изумен – припомних й, че ми е задавала въпроси само от единия дял. Исках да продължи да ме изпитва, както е по регламент. Тя тогава ми зададе въпроса на деня:

– Сигурен ли сте?

Как можеш да реагираш на така зададен въпрос – орговорих утвърдително. Тя обаче авторитарно ми написа оценката и, въпреки че аз исках да говоря още по предмета, тя не ми даде възможност. Малко след това разбрах, че тя не пишела повече от 3!

Умът ми не го побираше. Доц. ххх-ва, поздравления – без да съм присъствал на нито една ваша лекция, вие си изкарахте оценка слаб 2 като преподавател!

Мисля си, че учащи и учители трябва да бъдат екип и да работят заедно. За какво е училището, ако не учителите да ти обяснят, да те въведат в предмета и да породят в теб любов, да запалят  любопитството ти?!

За тези учители, които успяват да направят това, се отнася „Учителю любими“ и те имат запазено място в сърцата на техните учениците. Те живеят в разказите на учениците, в усмивките им, и, точно тези личности се помнят за цял живот.

За останалите – в графата срещу имената им, неизменно ще седи оценката, която заслужават – слаб 2!

Андрей Илиев

kvalifikacia.bg

, ,

Учител в България и учител в другите страни в Европа – едно болезнено сравнение

 

teacher_2549217b

Каква е статистиката в момента – около 1900 учители се търсят за началото на учебната 2014 година – обърнете внимание на бройката – 1900.

Какво означава това?

Отново децата ще  бъдат потърпевши. При подобно търсене директорите са оставени без избор – ще наемат „куцо, кьораво, сакато“, само и само да запълнят дупките и да могат  да стартират годината. Съвсем нормално последствия биха били допълнителна демотивация на учениците и липса на интерес, честа смяна на преподавателите, допълнително обезценяване на преподавателския труд, липса на желание от тяхна страна  да дават най-доброто от себе си и т.н.

Разбира се, че недоволство зрее сред учителите. Просветният министър  Румяна Коларова направи постъпления в тази посока. Преподавателите, които досега са получавали 500 лв., вече ще взимат 530 лв. Възнаграждението на старшите учители става 590 лева.

Това обаче не може да реши задълбочилия се проблем.

Без съмнение учителите е необходимо да бъдат, ако не най-добре платени, то сред най-добре платените. Тяхното значение за изграждането на мирогледа на бъдещите поколения е от изключително значение. А те допринасят и за формирането на младите като личности.

Министър Коларова е специализирала в Лондон – London School of Economics and Political Science, Ню Йорк – New School for Social Research, и Флоренция – European University Institute. Доцент по сравнителна политология в Алма матер „Св. Климент Охридски“, ръководител на катедра „Политология“ и директор на магистърска програма „Европейска интеграция“.

Надяваме се тази внушителна визитка и опит да се отразят на образованието чрез по-сериозни предложения и реформи.

Учителите имат нужда да почувстват, че са ценни, тъй като точно това чувство за стойност рефлектира върху учениците. Когато чувството е на недоволство и неудовлетвореност, учениците са отдушникът. И тук вече поговорката „каквото повикало, такова се обадило “ се проявява в пълна сила.

Спомням си, когато кандидатствах Българска филология, един от най-често задаваните въпроси беше: „Учител ли ще ставаш?“. Конотацията на въпроса не беше положителна. Естествено той съдържаше скрити под повърхността следните въпроси: „Ти да не си луд?“;

„С толкова малко  ли се задоволяваш в живота?“.

Управляващите и отношението към преподавателите последните години са изградили подобно отношение към най-уважаваната и ценена професия в развитите страни.

Нека приложим статистика за заплащането на общообразователните учители в останалите страни от Еврооа.

Данните са от Европейската комисия за 2013 година.

Статистиката е болезнена.

Забележка – някои цифри варират що се отнася до начално, основно и средно образование, но взетите показатели са доминиращите като запплащане.

Ето и статистика за заплащането на учителите в някои страни от Европа:

МЕСЕЧНО (EUR)      ГОДИШНО (EUR)

България – 500/255 EUR   – 6000лв/3068 EUR

Чехия –                  827                               9930

Дания –               3417                            41 006

Германия –       3735                            44 823

Естония –             679                               8152

Ирландия –      2317                             27813

Гърция –            1133                             13603

Испания –          2611                             31332 

Франция –         2179                              26158

Италия –            2070                              24846

Кипър –              2211                               26539

Латвия –               381                                 4578

Литва –                  314                                 3774

(тук по-добре са платени началните учители, което е интересна зависимост – отчитат трудността при работата с най-малките)

Люксембург       6491                              77897

Унгария –             436                                5240

Малта –                1479                             17753

Австрия –             2676                            32115

Полша –                    519                              6234

Португалия –       1703                            20439

Румъния –               268                               3221

Словения –             1413                             16965

Словакия –               534                               6408

Финландия –          2641                             31699

Швеция –                 2691                             32293

Англия –                  2072                            24874

Хърватска                  727                              8734

Турция –                   1092                             13114

Норвегия –                5311                             63733

Нека да се замислим следващия път, когато има протест, дали да не излезнем и да подкрепим хората?!

Тяхната кауза е и наша кауза!

Андрей Илиев

,

Преподавателите – каква е всъщност тяхната роля?

1891356_284174881740347_501448740_o
Важна ключова и отговорна!

Ето затова е важно като кандидатствате във висше учебно заведение да сте запознати с т.нар. преподавателски визитки.

Какво представляват те?

Опита, академичните постижения, педагогическите умения и отзиви на студенти за тях.

Всяка специалност има ядро от предмети, които по своята важност заемат основна част от познанията, от които имате нужда, за да се специализирате и да имате ясно разбиране към материята. Тези предмети се водят от преподаватели, чиито опит и познания ще ви помогнат за изграждането като личности и професионалисти.

Съветът, който бих искал да дам на кандидат-студентите е – проучете ги! Посетете техни лекции, вижте как протичат лекциите. Всеки от тези преподаватели има приемно време – отидете и поговорете – те, ако наистина са взели присърце професията и осъзнават ролята си – ще ви обърнат внимание и ще ви помогнат при ориентирането.

Едно от основните правила за постигане на успех в живот според Айнщайн е … задаването на въпроси. Питайте – всякакви въпроси, които възникнат, та дори и тези, които ви изглеждат незначителни и наивни – отговорите на тези въпроси могат да ви помогнат неимуверно!

Отнесете тези въпроси към вашите бъдещи ментори в лицето на преподавателите. Те ще отговорят на драго сърце! Но направете всичко това, преди да сте се записали в желаната от вас специалност, т.к. както биха могли да потвърдят решението ви, така и отговорите мога да ви насочат в друга посока. Така ще си спестите години наред на неловки усещания, които ще се пораждат от факта, че сте специалност, която не усещате точно като за вас.

Защо пиша всичко това? Защото проработи при мен!

Преди да влезна, преди изобщо да кандидатствам това, което исках, доста години след като бях завършил средното си образование и след като бях приключил с една бакалавърска степен, посетих няколко лекции, задавах купища въпроси за евентуалната ми бъдеща специалност и пъзелът се нареди.

И преди да си кажете – „от къде толкова време за това? „, се замислете дали наистина ще ви отнеме много време и колко много от времето бихте дали и загубили, ако набелязаното не се окаже вашето нещо, вашата специалност?!

„Вратите“ на университетите са отворени – направете ваше лично проучаване, посетете 2-3 лекции, поговорете със светилата-преподаватели в конретните специалности, позволете си да поразмислите и да почувствате какво наистина е за вас и впоследствие вземете решение какво искате да учите, Това впоследствие ще определите посоката на вашето развитие.

Избирането на грешна посока нищо не предвещава, но отнема ценно време, а и защо като може да бъде по друг начин?!

Преподателите ни приветсват в чудни светове, които са непознати за нас. Те са нашите гидове – добрите гидове запалват интерес, пораждат любов към дисциплината и остават завинаги в нашите сърца!

kvalifikacia.bg