, , ,

Учителю любими…

 

6a00e009806a86883300e55044c7428833-640wi

Какво прави един учител любим?

Един въпрос, чийто отговор се крие не толкова в компетенциите  и ерудицията му, а в отношението и начина на преподаване. Изкарал си оценка „слаб 2“ днес – всички са вперили очи в теб и в погледите им се чете укор за неуспеха ти, за провала, за слабата оценка. Въпросът, който възниква обаче, е дали това не е „слаб 2“ и за учителя?!

– Те не учат, те не възприемат, те са празноглавци, невъзприемащи и слабоумни!

Това са някои от епитетите, които се отправят към учениците от страна на преподавателите. Питам се обаче, щом те – учениците ви, са такива – какви сте вие?!

Не може и не бива да се търси вината само в ученика или студента за постигнат неудовлетворителен резултат. Разбира се, има и „учащи“ се, които дотолкова са оставили науката на заден план, че друга оценка от оценка „слаб 2“ би била несправедлива, т.е. в този случай би била на място. Смятам, че накрая на срока учителят също трябва да получава оценка – тази оценка да е поставена от учениците – доколко добре се е справил според тях, доколко добре е преподавал и обяснявал и какво са научили от неговия пример? Надменността в някои преподаватели и отношението им към учениците като сбирщина от неудачници води до определени резултати. Най-често води до отказ на учениците да се занимават вече с даден предмет поради асоциацията, която си правят с предмета.

– Не обичам физика!

– Защо?

– Ами там госпожата ни беше една…

В един софийски университет, чието име не искам да споменавам, е въпрос на имидж да скъсат 90 % от студентите. Защо? Защото предметът им е толкова велик и неразбираем, че не могат много простосмъртни да го минат. Ако си преподавател и си скъсал 90 % от студентите си, това не означавали, че те дори не са усвоили минимума от знания, за да изкарат изпита – т.е. среден 3?

Означава!

А не означава ли, че не си си свършил работата и не си преподавал така, че да се разбере и усвои материала поне до някаква степен?

Означава – т.е. оценката, която студентите биха ти положили като преподавател е слаб 2.

На теб обаче като преподавател изобщо не те интересува мнението на учащите се. Ти си велик, ти гледаш от високо и раздаваш присъди.

А не бива ли преподавателите да се стремят да преподават така на учениците, че един ден точно тези ученици да ги задминат като знания и да продължат процеса на еволюция и на „предаване нататък“?

Не, не бива – величието не бива да се отнема!

При последния ми изпит от специалност „Българска филология“ ме изпитваше едно „светило“. Може и да свети, но единственото, което осветява, е голямото си его. Попита ме защо съм пропуснал лекциите й? Казах и, че съм бил по програма „Еразъм“ за една академична година. Репликата й беше красноречива:

–   Не знам как ще си вземете изпита тогава, ако сте пропуснали лекциите ми?

Отговорих, че ще се постарая. Това и направих – постарах се. Условието беше да се минат 2 дяла, от които тя задава по 1 въпрос от всеки дял. Започна да ме препитва по един от двата дяла – не само 1 въпрос, а няколко. Аз бях доволен от този факт. След 10-15 минути изпитване ми каза, че съм минал и ми дръпна книжката, за да ми нанесе оценката. Аз я попитах какво означава това – въпросът ми беше риторичен – това означаваше оценка среден 3. Бях изумен – припомних й, че ми е задавала въпроси само от единия дял. Исках да продължи да ме изпитва, както е по регламент. Тя тогава ми зададе въпроса на деня:

– Сигурен ли сте?

Как можеш да реагираш на така зададен въпрос – орговорих утвърдително. Тя обаче авторитарно ми написа оценката и, въпреки че аз исках да говоря още по предмета, тя не ми даде възможност. Малко след това разбрах, че тя не пишела повече от 3!

Умът ми не го побираше. Доц. ххх-ва, поздравления – без да съм присъствал на нито една ваша лекция, вие си изкарахте оценка слаб 2 като преподавател!

Мисля си, че учащи и учители трябва да бъдат екип и да работят заедно. За какво е училището, ако не учителите да ти обяснят, да те въведат в предмета и да породят в теб любов, да запалят  любопитството ти?!

За тези учители, които успяват да направят това, се отнася „Учителю любими“ и те имат запазено място в сърцата на техните учениците. Те живеят в разказите на учениците, в усмивките им, и, точно тези личности се помнят за цял живот.

За останалите – в графата срещу имената им, неизменно ще седи оценката, която заслужават – слаб 2!

Андрей Илиев

kvalifikacia.bg

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар